Когато Гърция е била окупирана и от България

Гърция действително принадлежи към страните, които пострадаха най-силно от германската окупация по време на Втората световна война. Тази истина е обаче непълна, защото Гърция е окупирана не от една, а от три държави. И в този смисъл би било по-коректно да се говори за германско-италианско-българска окупация. Поне до края на 1943 година, когато Италия "отпада". Затова гръцкият премиер Алексис Ципрас би трябвало да адресира исканията си за репарации не само до Берлин, но и до Рим и София.

Войната, която Хитлер не иска

Има и още нещо, което трябва да бъде казано, без обаче да звучи като опит да се омаловажат престъпленията, извършени от германците: през април 1941 година войските на Хитлер нахлуват в Гърция заради Италия.

След като гърците успяват да отблъснат армията на Мусолини, през пролетта на 1941 година Великобритания решава да ги подкрепи допълнително, като за целта изпраща в страната експедиционен корпус, състоящ се предимно от новозеландски и австралийски войници. Така окончателното поражение на Италия изглежда едва ли не неизбежно.

Тази опасност, но и страхът, че от Северна Гърция британците биха могли да бомбардират тъй важните за нападението срещу СССР нефтени полета в Румъния, подтикват Хитлер към решението да започне една война, която всъщност не иска. На 6 април 1941 година германските войски нападат Гърция и (по други причини) Югославия. Гърция е разделена на три окупационни зони. Атина, Солун, Източна Тракия, завладеният от десантните войски Крит и няколко острова в Егейско море се падат на Германия, чиито войски на Балканите се състоят предимно от австрийски войници. Източната част от гръцка Македония, както и почти цяла Тракия са окупирани и анексирани от България. Остатъкът е за Италия.

Всички окупационни войски извършват престъпления, но особено жестоки са българите и германците. София води насилствена политика на българизиране и залага на систематичните прокуждания, като целта ѝ е да насели окупираните територии с български селяни. За военните престъпления на България в Гърция могат да се изпишат цели книги. А за германските зверства - още повече. Частите на СС и на Вермахта извършват множество масови кланета, най-известните сред които са в Комено, Калаврита и Дистомо. При клането в Комено през август 1943 година нацистите избиват над 300 души, сред които и много жени и деца. През декември 1943 година войници от СС избиват в Калаврита почти 500 мъже, а през юни 1944 година в Дистомо са екзекутирани над 200 мъже, жени и деца.

Кланетата в Комено, Калаврита и Дистомо са замислени като отмъщение за извършени преди това партизански нападения срещу германски войници. Така например в Калаврита партизани екзекутират над 80 пленени германски войници, на което нацистите отговарят с клането през декември 1943 година.

В Гърция войната приключва чак през 1949 година

Но не всички разрушения в Гърция са дело на германците. Малка британска специална част е известна с множеството си саботажни акции, насочени главно срещу железопътната линия Солун-Атина, която е била от решаващо значение за снабдяването на африканския корпус. В края на 1942 година британците, заедно с местни партизани, извършват една от най-големите саботажни акции по време на войната - те взривяват прочутия мост над река Горгопотамос, което се възприема като символ на началото на масираната гръцка съпротива срещу окупаторите.

В годините на войната Гърция страда не само заради зверствата, извършвани от окупаторите. Британската морска блокада и германските плячкосвания водят до масов глад. Само през първата окупационна зима от глад умират над 100 хиляди гърци. Под натиска на САЩ британците са принудени да разхлабят блокадата, което дава възможност на швейцарския Червен кръст да достави храни в Гърция. Броят на жертвите на глада намалява значително, но когато през октомври 1944 година се изтегля от Гърция, Вермахтът оставя след себе си друга война - гръцката гражданска война, която носи нови разрушения и смърт, приключва чак през 1949 година.

Михаел Мартенс, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Copyright Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main