Кой и защо дърпа България към Русия?
25 май 2014Те са против „европерверзията” и против „война с Русия”. Според тях „евроатлантическите ценности” не са нищо друго, освен „педофилия, гей бракове и кръвосмешение”, а Европейският съюз, заедно със САЩ, е в „коалиция на тъмнината”.
Те са за „българския национален интерес” и едновременно с това за Путин и за Русия, която „е най-сигурният гарант в света за суверенитета на всяка държава”, „страж на мира на планетата”.
Те „разкрасиха” София с кафяви плакати и руски знамена, а някои от тях откриха предизборната си кампания за българските евроизбори не другаде, а в Москва. Очевидно от там „българският национален интерес” се защитава най-добре.
Да не подценяваме опасността
Този текст не е за хората, които „се хващат” на подобна отвратителна пропаганда - те няма да го прочетат. Този текст е за онези, които нямат нужда да си обясняват един на друг абсурдността на фашизоидните лъжи за ЕС. Нямат нужда да си обясняват и това, че Русия не е заплашена, а заплашва с война, че не „гарантира”, а нарушава суверенитета на друга държава. Този текст е за онези, които свързват българския национален интерес и личното си (на децата и на внуците си) бъдеще с европейската демокрация и цивилизация.
Какво толкова, ще кажат някои от тях - носителите на тази пропаганда са по-скоро маргинални групи с малко влияние, а такива като тях има и в страни от Западна Европа. Да, така е. Но на никого от тамошните критици и противници на ЕС, колкото и да хвали Путин, няма да му мине през ума да открие кампанията си в Москва. Географски, исторически и икономически тези страни са несравнимо по-далеч от сферата на руското влияние, за разлика от България с нейната дълга „руска” и „съветска” история и едностранна енергийна зависимост от Русия. И накрая - далеч от това влияние са основните, определящи посоката на тези страни политически сили. За разлика от България.
За Троянския кон и скритите в него воини
Тук линията се прокарва далеч не само от крещящи маргинални групи, но и от някои от основните партии. Разликата между тях е единствено в изразните средства. Главното, което ги сплотява и мотивира, не е някакво исторически или идеологически мотивирано русофилство, някаква романтична привързаност към руския език и култура. Сплотява ги интересът. Затова между тях съществува и конкуренция - за по-предно и съответно по-доходоносно място до „входната тръба” на руските интереси.
Не случайно този антиевропейски и проруски блок се активизира особено силно напоследък. Първата причина за това е перманентната предизборна ситуация, в която се намира страната от началото на миналата година. Социологическо проучване показа, че цели 22% от българските избиратели днес биха гласували за присъединяване не към Европейския, а към Евразийския съюз, а други 28% се колебаят в избора си или им е все едно. Сред избирателите на поне три партии, претендиращи за ключова роля, в това число и партията мандатоносител на днешното правителство, привържениците на Евразийския съюз са мнозинство. Затова тези партии се стремят да използват антиевропейските настроения, като същевременно ги стимулират и разширяват.
Втората причина е украинската криза. Досега тези партии можеха лесно да „седят на два стола”. Кризата обаче изостри отношенията и застраши руските интереси. И дойде време метафората за България като „Троянския кон” на Русия в ЕС да придобие плът, а скритите в коня воини да излязат и да изиграят ролята си.
Заради всичко това:
Пак слушаме „гласа на СССР” Йосиф Кобзон и любимците на Путин „Любе”.
Лидерът на Партията на европейските социалисти води шествие до паметника на Съветската армия под лозунга „Не на робията! Не на НАТО!”. В края на шествието млад социалист изгаря знамето на ЕС, а въпросният лидер дори не се опитва да се разграничи от този акт.
В Деня на Европа депутати позират в българския парламент, закичени с руски Георгиевски ленти - досущ като маскираните руски агенти в Крим и Донецк.
Отмяната на посещение на санкционирания от ЕС председател на руската Дума, както и самите санкции, се превръщат едва ли не в национална драма. А руският посланик си позволява да се държи като генерал-губернатор и да напомня, че „България има какво да губи”.
Популярната теза „Европа загърби гражданите” тук се превежда като „загърби България”.
Европейските инвеститори са „колониалисти” и „грабители”, а руските проекти са спасителни за българската икономика.
Защитниците на европейския избор на България по путински са оклеветени и обявени за „платени агенти на Запада”.
ЕС, естествено, е виновен за кризата в Украйна. Тя пък застрашава „най-милото” - многомилиардния руски „Южен поток”, което кара определени хора окончателно да излязат от прикритието си. Министър пита: „Докога ще имаме политици, които козируват на Европа". Депутат-социалист тръби, че в ЕС „системно се взимат антибългарски решения”, а в енергетиката „абсолютно тече гавра с България". Негови колеги внасят в българския парламент продиктуван от Москва законопроект, заобикалящ европейските правила. ("Правителството в София се подигра с Брюксел”, написа по този повод германско списание.)
Нека не си правим илюзии
В ход е съзнателен, движен от мощни сили процес за отклоняване на България от европейския ѝ път, за обезсмисляне и прекратяване на членството ѝ в ЕС. Този процес ще бъде улеснен от дезинтеграционната тенденция в самия съюз, който в един момент с облекчение би се разделил с държава, неспособна да се реформира сама и вече идентифицирана като „предмостие на Русия”.
Мнозина от нас бяха склонни да мислят, че „цивилизационният ни избор” е направен веднъж завинаги, че след като сме влезли в ЕС, оттук нататък ще се движим във вярната посока, макар и бавно. Гаранции за това обаче няма. Историята не се движи задължително в една посока. Надеждата ни, че ако не ние, поне децата и внуците ни ще живеят в свят на свобода, достойнство, толерантност, върховенство на закона и благосъстояние, може да се окаже наивна и неизпълнима. Това е големият залог на сегашните и на следващите избори.
Някои и сега ще кажат, че преувеличавам и драматизирам излишно. Много ми се иска да се окажат прави.