Кой открадна бебетата ни?

През септември 1965 година Мария Хосе Естевес ражда първото си дете. Беше красиво и здраво бебе, спомня си тя. Мария вижда сина си само за няколко секунди. Малко след раждането акушерките го отнасят в друга стая и ден по-късно й съобщават, че детето е починало.

Мария Хосе Естевес е обаче сигурна, че синът й не е починал. Испанката предполага, че тя и детето й са станали жертва на едно от най-жестоките престъпления на режима на Франко, за което дълго време не се знаеше почти нищо. Едва наскоро се появиха индикации за това, че по време на диктатурата (1939-1975) в Испания систематично са били отвличани деца.

Който е срещу режима, няма право на дете

За разкритието на това жестоко престъпление допринесоха една документална поредица на испанската телевизия и разследването на съдия Балтасар Гарсон. Според него противниците на режима са били "наказвани" от властите чрез отвличане на децата им - в повечето случаи директно след раждането. Бебетата получавали нови имена и били предоставяни за осиновяване на бездетни семейства, поддръжници на режима на Франко.

Кражби на деца обаче са били извършвани не само в испанските родилни отделения, но и във френски лагери, в които се били установили испанци, избягали от родината си след края на гражданската война (1936-1939). В доклад, появил се преди две години, Гарсон твърди, че по времето на Франко са били откраднати над 300 000 деца.

Идеологическата основа за държавната кражба на деца била идея на психиатъра Антонио Вадьехо Нахера. Според него марксизмът бил един вид душевна болест. Затова децата на "левите" трябвало да бъдат отделени от родителите си - само така можело да бъде предотвратено негативното влияние. В основата на това злодеяние стои идеята за "регенериране на испанската раса". Към идеологическите мотиви по-късно били добавени и финансови. Предполага се, че замесените лекари и директори на клиники са печелили солидни суми.

Разкрития без последствия

Но защо подобна драма се разкрива толкова късно? Испанското правосъдие винаги е имало проблеми с преодоляването на онези тъмни времена. За престъпленията на режима досега не е бил наказан нито един политик или военен. Съдия Гарсон е искал да сложи край на бездействието и мълчанието, но е бил уволнен, защото по време на разследванията си по случая "Франко" той надхвърлил компетенциите си.

Проясненията около драмата вдъхна кураж на много засегнати семейства. В съдилищата бяха повдигнати множество обвинения. Според прокурор Хавиер Сарагоса шансовете за изясняване на случаите са обаче оскъдни. Престъпленията най-вероятно вече са загубили давност. Въпреки това Мария Хосе Естевес не губи надежда. Тя иска - повече от всичко на света - да открие сина си, за да го увери, че не го е изоставила.