Може ли българският политик да води качествен дебат?

Дотук само един кандидат за президентския пост е декларирал отношението си към руските енергийни проекти в България и това е Ивайло Калфин. Въпросът сега е дали той ще остане и последният. Според Калфин нещата са ясни – всичките енергийни проекти на Русия в България трябва да се реализират. Това е първият кандидат за президентския пост, който има толкова отчетливо и ярко отношение към един от основните проблеми на страната.

Тук не става дума за това дали позицията на Калфин е приемлива и одобряема, а за това, че той изобщо има позиция и е склонен да я съобщи на публиката. Тази яснота вече е рядкост в българското публично пространство. В последните години политическите фигури в страната или изразяват крайни позиции, които се ревизират на 180 градуса до следващия ден, или цялата им реч е посветена на едничката цел да потули и най-малкия намек за позиция по някакъв въпрос.

Калфин заема извънредна позиция

А Калфин не само, че заема позиция, той заема пределно ясна и в някакъв смисъл извънредна позиция. Съдейки по това, което кандидатът каза в ефира на ТВ7, той смята, че всички енергийни проекти на Русия в България трябва да се реализират. В това число бяха споменати проектът Бургас-Александруполис и проектът АЕЦ-Белене. Проектът Южен поток май не беше споменат, но най-вероятно Калфин е имал предвид и него.

Както и да се отнасяме към съдържанието на това, което казва социалистическият кандидат, пределната му яснота може само да подпомогне българската публичност. Първо с това, че би могла да предизвика и други кандидати да проговорят със същата яснота на изказа, а второ с това, че при ясни изходни позиции е възможен истински съдържателен дебат – нещо, от което България е напълно лишена в последните десетина години. В последните три мандата общественият дебат е напълно изместен от отровни обещания за 800 магически дни за тотално оправяне на живота или за незабавно залавяне на мафията оттук до края на света. Подобно хвърляне на прах в очите принуждаваше опонентите да спорят не по реални проблеми, а по въображаемия свят, лансиран от самозвани политици като реален.

Време е да спрем с мъгливите фрази

Руските енергийни проекти са съвсем друго нещо. Проблемът не само е реален, но и изходът му реално може да бъде повлиян от президентската институция. Калфин казва: аз съм тотално „за“. Сега се търси някой, който да е ако не тотално „против“, то поне да е частично „за“ и частично „против“, но това „частично“ да подлежи поне на някакво смислено измерване. След толкова време, в което позицията по тези въпроси беше замествана с мъгливи високомерни фрази от типа на „зависи“ и „ще преценим“, сега се появява шанс за дебат, построен върху автентични и артикулируеми позиции.

Но това ще е възможно само при едно положение – ако и някой друг от кандидатите за президентския пост се въоръжи с публично мнение и то не съвпада с това на Калфин. И колкото по-ясно е формулирано то, толкова по-добре – не само за спора около руските енергийни проекти, но също и за погубената способност да се обсъжда публично какъвто и да било политически въпрос.