На българската опашка за власт

Коментар от Мирела Иванова:

“Ивайло Калфин е кандидат-президентът на БСП.” Из новините на Вести.бг

Предстоящите избори, май за първи път по схемата 2 в 1 в най-новата ни история, предлагат страхотни територии за компроматни войни, черен пиар, сериозни анализи и иронично-трагични самооценки за нивото на политическото късогледство, манията за власт и гражданската осъзнатост в България.

В началото на промяната бе обяснимо мнозина, познати и непознати, вълци с агнешки кожи, куцо, кьораво и сакато, да се записват в партийни листи или да се пробват самостоятелно като бъдещи управленци на местно и държавно ниво.

Да не изброяваме тук смехотворните фигури на разни шутове и ченгета, които печелеха т. нар. народно доверие и смайващи проценти, дърпайки до скъсване най-опасните струни на наивната и простоустроена българска душа-китара.

Да се смеем ли, да плачем ли?

Днес, очаква се, би трябвало избирателите да са поумнели. Ако ли да, не зная как политическите сили си представят, че почти до края на ноември ще бъде наблюдаван, анализиран, търпян и преглътнат целият този шарен до неправдоподобност парад от кандидат-президенти и кандидат-кметове.

Достатъчно е да си представим само широката колона от бъдещи държавни глави, кой от кой по-лишени от каквато и да е енергия и харизма, за да изпаднем в основателно отчаяние. От интелигентската самодостатъчност и комсомолска кухота през националистичната разпененост та до мускулестата мутровизия все един десен басма, едва ли и ГЕРБ ще ни изненада кой знае колко в деня Х, който засега е обещан да бъде на 4 септември.

На ниво кметове е още по-смешно и страшно – и май винаги е било. Ако управляващите днес не разполагат с достатъчно кадри, то какви фигури ни предлагаха управляващите вчера или онзи ден? Понеже съм против късопаметството, ще отбележа, че НДСВ навремето подкрепи кандидатурата на Коце Маца за кмет в един югозападен градец, прочут с контрабандните си канали.

Разрастващата се навалица

Какво означава и обозначава, с други думи, днешната политическа арена? Първо, яростна битка за вписване или оставане в разрасналата се нова номенклатура. Не е зле, вижда се, да си там, където е поостанал някакъв недоразграбен ресурс или предстои усвояване на средства по еврофондовете.

Изчислимо е като две и две, че всяка близост до някоя от разделените власти те ситуира изначално във властта, която разпределя парите в един все по-обедняващ и мизерен живот. Дали е под формата на нерегламентирани експертни възнаграждения (в парламента например), на съпружеска заплата от ведомството на съпруга (в президентството), на коледни премии в съдебната система, съблазнителни обществени поръчки във всички министерства и агенции – няма никакво значение.

Нашенският манталитет

Второ, домогването до елита утвърждава нашенския криворазбран манталитет за смисъла на всяко управление, чете принадлежността към него не като отговорност и усилие, а като лесен личен бизнес. Неслучайно навалицата е толкова впечатляваща – половината България копнее на всяка цена и с всички средства да яха другата половина.

И целият тоя безмилостен напън ще бъде удавен във водопади от популистки клишета, дебелоока логорея и дивашки лозунги. Тонът вече е даден, демоните са развързани и ни предстои отново да изненадаме самите себе си.

Автор: Мирела Иванова

Редактор: Александър Андреев