Мутри и музи
4 декември 2009Бедната богата мафия. Всички на Запад я нападат. А тя е авангардът на българската западна ориентация! Моделът на поведение на нейните членове - от физиономията до стила на кормуване - е успешно копие на холивудските герои, които западната попкултура предлага на атеистичния и гладен за култура съвременен човек, казва Томас Фрам и споменава "Кръстникът" на Копола и "Казино" на Скорсезе.
Без мафията културата е загубена
Ако вярваме на писателя Владимир Зарев, копираните мачистки модели са израз на тясната връзка с християнското православие, пише Томас Фрам и допълва: в последния роман на Зарев "Светове" български мафиотски босове искат да сключат сделка с американски бизнесмен. Преговорите се провеждат в манастир, който е спасен от разруха само благодарение на инвестираните от мафията милиони. Още тук забелязваме първите признаци за важната роля на мафията за културата, коментира Фрам.
И в други случаи трябва да се борим срещу предразсъдъците. Например срещу този, че след разграбването на държавните пари след 1989 г. българската номенклатура, мутирала в мафия, прави невъзможно финансирането на културни проекти, пропъждайки западните инвеститори, за да не й пречат.
Нека обаче се замислим върху въпроса, продължава Фрам, как биха могли да преживяват големите културни дейци в България, ако мафиотските босове не смятаха за въпрос на престиж закупуването на ценни картини и скулптури? Ако Васил Божков не беше страстен колекционер, всички тракийски, римски и ранно-християнски находки щяха да са извън България, твърди Томас Фрам и допълва: дори фактът, че можем да четем за всичко това, българите дължат на загрижените мафиоти.
Мафията като меценат
През първото десетилетие след промените българският книжен пазар се състоеше от точно 500 маси, подредени най-често по тротоарите и площадите в центъра на София. Фактът, че сега има книжарници с богат асортимент, подреден луксозно по западни стандарти, където клиентите получават помощ от добре информирани търговци, е пример за успешното сътрудничество между престъпност и култура, наречено пране на пари, заключава Томас Фрам.