Навсякъде е хубаво, но най-добре си е у нас*
25 октомври 2010
Коментар на Любослава Русева:
*По мотото на поредицата „Какви уводни статии бих писал, ако бях главен редактор на правителствен вестник“ - от Ярослав Хашек, началото на 20-те години на миналия век
Навсякъде е хубаво...
17 май 2007 г.
Японският земеделски министър Тошикацу Мацуока се обесва, след като е обвинен в корупция. 62-годишният Мацуока декларирал 28 млн. йени (US $236 000) разходи за служебно помещение, което му било предоставено безплатно. Той бил обвинен, че е взимал и пари под формата на политически дарения от строителни предприемачи, които спечелили държавни търгове в министерството на земеделието. Мацуока оставя предсмъртно писмо, адресирано до премиера Шиндзо Абе и до народа, в което се извинява за стореното. Преди да се самоубие, написва и „Хайку за честта“.
14 ноември 2009 г.
Бившият американски конгресмен Уилям Джеферсън е осъден на 13 години затвор по обвинение в корупция. Според следствието Джеферсън - демократ, представляващ в Конгреса Ню Орлиънс, щата Луизиана, близо 20 години получавал подкупи на обща стойност 500 000 долара и поискал още над милион.
Пред съда демократът, изчервен до уши, поискал извинение за всичките си грехове. „Знам, че няма да ми простите, но наистина си давам сметка, че бях алчен кучи син!“ - извикал той, когато го отвеждали с белезниците.
... но най-добре си е у нас
21 март 2010 г.
Лидерът на ДПС Ахмед Доган е взел 1,5 млн. лева като консултант по четири мегапроекта на предишното правителство - хидровъзел "Цанков камък", "Доспат", каскада "Горна Арда" и язовир "Тунджа", съобщава вестник "Труд". Изплащането на парите е уредено с договор за консултантски услуги от януари 2008 г. между Доган и Института по минно дело.
15 април 2010 г.
Главната прокуратура започва проверка по хонорара на Доган, получен когато той е не просто депутат и лидер на една от управляващите партии в коалицията, а правителствен мандатоносител.
29 юли 2010 г.
Отсъствието на депутатите от ГЕРБ и БСП проваля заседанието на парламентарната комисия па корупция и конфликт на интереси, на което трябва да се гласува предаването на Ахмед Доган на съд.
1 август 2010 г.
Ротационният председател на антикорупционната комисия в парламента Димо Гяуров заявява, че казусът с консултантския хонорар на Доган е първият случай на констатирана политическа корупция в 20-годишната история на прехода.
2 септември 2010 г.
Върховният административен съд дава ход на делото срещу Доган и изисква от неговия адвокат да докаже познанията на клиента му по минно дело и хидрология.
18 октомври 2010 г.
Тричленен състав на ВАС решава, че лидерът на ДПС не е изпаднал в конфликт на интереси. Един от съдиите подписва с „особено мнение“ оневиняващата констатация на колегите си, че договорите му с "Институт по строителство и минно дело" са сключени през 2008 г., а законът за конфликт на интереси е влязъл в сила през 2009 г.“
19 октомври 2010 г.
Темата започва да затихва. Никой не се разкайва. Никой не получава извинения.
Навсякъде е хубаво...
12 октомври 2010 г.
Финландският парламент нарежда на полицията да започне разследване срещу бившия премиер Мати Ванханен за незаконно финансиране на партията му. Като премиер Ванханен взел решение за бюджетно „подпомагане“ на Федерацията на младежта, на която бил президент. От своя страна федерацията предоставила над 23 000 „държавни“ евро за неуспешната кандидат-президентска кампания на спонсора си през 2006 година.
Според главния прокурор, бившият премиер написал няколко листа обяснения за парите, завършвайки с думите: „Ако съм виновен, готов съм да понеса своето наказание. С уважение към моята родина, сънародниците ми, семейството ми и самия мен: Мати Ванханен“.
15 октомври 2010 г.
Хърватски съд осъжда бившия вицепремиер Дамир Поланчец на 15 месеца затвор за злоупотреба със служебно положение и с държавни средства. Така Поланчец се превръща в най-високопоставения държавник в Хърватия, осъден за корупция. Той е обвинен за финансово ощетяване на държавата, след като поръчал и платил 500 хил. хърватски куни (96 хил. долара) за ненужно експертно изследване. Пред съда навел глава и поискал прошка. „Излъгах - казал той - и никога няма да спя спокойно.“ Изглеждал искрено разкаял се.
...но най-добре си е у нас
13 октомври 2010 г.
Току-що пуснатият под домашен арест Алексей Петров е посетен от лидера на РЗС Яне Янев. Пред Янев т. нар. глава на „Октопода“ твърди, че акцията срещу него е лична поръчка на вътрешния министър Цветан Цветанов, който се опитвал да прикрие участието си в афера за 1 млн. евро, извършена по времето, докато е бил зам.-кмет по сигурността на София.
15 октомври 2010 г.
Семейството на вътрешния министър Цветан Цветанов е придобило неясно как през 2007 и 2008 г. шест имота в София, съобщават депутатите от РЗС на специална пресконференция. Министърът не можел да докаже произхода на 124 803 лева от средствата, с които са купени.
17 октомври 2010 г.
Шефът на НАП Красимир Стефанов не изключва възможността да бъде проверено имотното състояние на Цветан Цветанов. Яне Янев настоява и за парламентарна анкетна комисия. Самият Цветанов мълчи. Мълчи и премиерът.
18 октомври 2010 г.
Вътрешният министър обяснява, че всички плащания за апартаментите му са извършени по банков път. За тези в скъпия столичен квартал „Изток“ казва, че са купени на по-ниска от пазарната цена, защото „човекът, от който съм купил, ние, всъщност сме и приятелски семейства, дори аз съм кум със съпругата ми на дъщерята на Бояджиев, за който става въпрос, а станах и кръстник на детето им наскоро.“
19 октомври 2010 г.
Премиерът Борисов дава „пълна подкрепа“ на Цветанов. По-късно с декларация в негова защита излиза и парламентарната група на ГЕРБ.
21 октомври 2010 г.
Още преди да е приключила ревизията, шефът на НАП Красимир Стефанов оневинява Цветанов с думите, че министърът е давал консултации по хармонизиране на българското законодателство с европейското и оттам е получил големи хонорари.
22 октомври 2010 г.
Цветанов отказва да обясни какви консултации е давал. Казва само, че е получил възнаграждение по договори, свързани с криминогенната обстановка в България и чужденците, които посещават страната.
23 октомври 2010 г.
Темата започва да затихва. Никой не се разкайва. Никой не получава извинения.
Навсякъде е хубаво...
Американската психоложка Елеонор Рош съветва да се борим с тъгата и чувството за безсилие, като на първо място си наложим да не четем вестници.
... но най-добре си е у нас
Точно обратното съветва нейна колежка от София, която понастоящем работи в една малка книжарничка. След като една седмица не прочела нито един вестник, тя останала с впечатлението, че не живеем чак толкова добре. Ободрила се, едва когато прегледала пропуснатите броеве на любимия си всекидневник и мернала тлъстите заглавия „ВАС: ДОГАН Е НЕВИНЕН” и „НАП НЕ ВИДЯ НИЩО НЕРЕДНО В ДОХОДИТЕ НА ЦВЕТАНОВ”.
„Видя ли - вика - Остап Бендер е прав, че онзи, който не чете вестници, трябва да бъде морално убиван на място!” Съгласих се, макар че щях да я питам какво щеше да мисли, ако беше финландка или японка…
Автор: Любослава Русева, в. „Дневник”
Редактор: Александър Андреев