Нашето нежно чудовище

Ханс Магнус Енценсбергер е един от най-известните германски автори и интелектуалци. В новата си книга, по-скоро едно дълго есе, с изразителното заглавие "Нежното чудовище Брюксел или обезправяването на Европа" той подлага на умна и понятна критика европейските институции, политика и бюрокрация.

ЕС може да се похвали с една форма на господство, за която няма исторически примери. Нейната оригиналност, която Енценсбергер свежда до формулата "ненасилствено опекунство", се състои в това, че съюзът действа почти безшумно, винаги "безмилостно добронамерен", загрижен за нашето здраве, нашите обноски, нашия морал и вида на краставиците, които ядем. "Брюксел в никакъв случай не очаква, че ние сами знаем какво е добре за нас - ние сме твърде безпомощни, едва ли не малолетни. Затова трябва да бъдем основно обгрижвани и превъзпитавани", пише Енценсбергер.

Европейската лавина от абсурди

Това, че ЕК иска цигарите, както навремето порнографските списания и презервативите, да се продават под тезгяха, за да бъдат опазени морално застрашените европейци от самите себе си, напомня на Енценсбергер за времето на абсолютизма, за сексуалните неврози на църквата и за дефицитните стоки в покойната ГДР.

Комисията обаче не била помислила още за пълна забрана на стрелковото оръжие и на мотоциклетите, които както знаем също повишават смъртността. "В това отношение комисарите следват примера на САЩ, където човек може да си купи автомат на всеки ъгъл, но не и да запали цигара", пише германският интелектуалец.

На европейския фронт са хвърлени между 15 000 до 40 000 чиновници в Брюксел, Страсбург и Люксембург. Те работят в безброй служби, комисии и институти, съкращенията на чиито названия могат да отвъртят главата на неведомия европеец - FAC, JHA, COMP, ENVI, CAP, GAC, EAC, RTD, TAXUD, ECFIN, ECHO и много други.

При това Енценсбергер не забравя да изтъкне преимуществата, които имаме благодарение на ЕС, като отворените граници, търговските облекчения и общата валута, и най-важното - "един цял човешки живот без война, аномалия, с която Европа може само да се гордее." Но лавината от абсурди застрашава постиженията. Например въвеждането на нови, общоевропейски банкови номера (27- до 32-цифрови), така че 414-те хиляди граждани на Малта ще имат на разположение общо 3100000000000000000000000000000 различни банкови номера, които ще бъдат прецизирани чрез други 10000000000 пин-номера.

А вие какъв лук купувате?

И разбира се легендарната разпоредба, постановяваща правилната форма на краставиците, или указ № 2396/2001, който разпорежда, че "при зеления лук и праза от І качество най-малко една трета от цялата дължина или половината от обвитата част трябва да бъде с бял до зеленикаво-бял цвят" - освен ако не става дума за ранен праз или ранен зелен лук, когато "бялата или зеленикаво-бялата част трябва да съставлява най-малко една четвърт от цялата дължина или една трета от обвитата част".

Освен "склонността на ЕК да се меси в ежедневието на гражданите", Енценсбергер съзира и един опасен принципен проблем. Още от дните на Монтанския съюз Брюксел следвал проекта за икономическа интеграция без съобразяване с икономическите, териториалните, етническите и културните различия между страните-членки - "една слепота към историята, която никакви речи и проповеди не са в състояние да прикрият".

Накрая Енценсбергер обобщава с помощта на теорията на системите, която гласи: "Всеки опит за намаляване на комплексността неизбежно произвежда нови комплексности, чиито разходи са толкова високи, че могат да застрашат съществуването на системата." Казано безмилостно, но ясно.