Нови обвинения срещу Русия - този път за вируса ебола

В няколко публикации в германски медии се появи твърдението, че Съветският съюз дълги години е разработвал вируса ебола за военни цели. Тезата на Ханс Рюле, която действително страда от липса на достатъчно аргументи, предизвика ответни публикации в Русия. Предлагаме Ви подборка от няколко статии по темата. В началото - част от тезите на Рюле, публикувани в „Ди Велт” и в „Хамбургер Абендблат”:

Твърденията на един съветски учен

„През 1972 година беше договорена Конвенция за забрана на разработката, производството и складирането на биологични оръжия, към която се присъединиха 170 държави, включително и двете суперсили - САЩ и СССР. Още три години преди това американският президент Ричард Никсън въведе забрана за разработването на такива оръжия, докато Съветският съюз изготви през 1973 година тайна програма за ускоряване на работата по тези оръжия. Това твърди Кен Алибек, който през 1992 година емигрира в САЩ. Алибек, който всъщност се казва Канататжан Алибеков, е бил научен ръководител на съветския проект с кодовото наименование „Биопрепарат”. За този свръхсекретен проект работели 60 000 души - почти толкова, колкото и по ядрената програма на СССР, твърди Алибеков.

Западният свят научава за тази програма едва през 1989 година, когато един от съветските топ-учени в този сегмент, Владимир Пасечник, намира убежище в Лондон. Три години по-късно Алибек оповестява редица подробности за проекта, а в книгата му по темата пише черно на бяло: „Съветският съюз изгради първата в света индустриална мощност за производство на биологични бойни вещества и с това се превърна в първа биологична суперсила”.

Съветските изследователи работели над общо 20 бактериални и вирусни щама. Целта била чрез промяна в генетичния код да се увеличи многократно тяхната сила. Особено внимание се обръщало на вируса ебола, който е смъртоносен, а и до днес срещу него няма нито лекарства, нито ваксина. Московските изследователи се добрали до вируса по пътя на цивилното научно сътрудничество. Учени от Беларуската ССР работели по съвместен проект с белгийски колеги, от които получили проби от вируса. Естествено, белгийците не подозирали, че вирусът ще попадне веднага във военните биолаборатории на Съветския съюз.

В средата на 80-те години учените от проекта „Биопрепарат” започнали да разработват ебола като биологично оръжие. Целта била да го направят стабилен, годен за транспортиране, устойчив срещу колебания на температурата и влажността и оцеляващ максимално дълго извън лабораторните контейнери. По същото време съветските учени правят генетични експерименти и с други бактерии и вируси: най-популярното биологично оръжие, антраксът, още в средата на 1980-те години е модифицирано така, че на практика става резистентно срещу антибиотиците.

Няколко руски емигранти на Запад съобщават, че в СССР, а по-късно и в Русия продължила усилената изследователска работа над вируса ебола. Правени били опити за сливането му с чумния вирус, като новият хибриден вирус, според Алибек, бил наречен „химера”. Друга „химера” била кръстоска между ебола и едра шарка - смъртоносна като ебола, но и заразителна като едрата шарка. Още един руски учен, Сергей Попов, който вече също работи в САЩ, твърди, че в „Биопрепарат” се разработвали комбинации от вируси, превръщащи жертвите в самоходни ебола-бомби.

Разбира се, никой не разполага с изчерпателна информация за това докъде са стигнали руските учени в разработването на биологични оръжия. Знае се обаче едно: безпочвени се оказаха надеждите, че с разпадането на Съветския съюз Москва ще прекрати тези програми. Вярно, че в началото на 90-години политическото ръководство даде нареждане да се закрият лабораториите за биологични бойни вещества. Днес обаче разработките продължават.”

Авторите на публикациите в германските медии посочват, че на Москва трябва да ѝ се признае нещо важно: за разлика от времето на Студената война, днес в руските лаборатории се разработват не само самите биологични оръжия, но и средства срещу тях. Тези лаборатории помагат със своето знание в борбата срещу тежки заболявания и епидемии. Руснаците още преди години предложиха на ООН лекарство срещу ебола, но засега няма благонадеждни данни за неговата ефективност.

Независимо от оценката за сегашните руски програми за разработване на биологични оръжия, един проблем буди сериозна тревога: след разпадането на Съветския съюз и редуцирането на програмите за биологични оръжия, много съветски специалисти останаха без работа, а за техните услуги ламтят държави като Иран и Северна Корея, пише вестник „Ди Велт”.

Реакции в руските медии

Германските публикации по темата предизвикаха реакции в няколко руски и украински медии. Вестник „Киевска правда” помести хроника на военно-биологичните разработки по света, като подчерта водещата роля на САЩ и Великобритания в периода преди и непосредствено след Втората световна война. Според руските медии, САЩ изобщо не са се отказали от производството на такива оръжия, а са изнесли разработването им в тайни лаборатории в Африка и Грузия - за да не застрашават собствените си граждани.

Руското електронно издание „Столетие”, което е известно с близостта си до Кремъл, отговаря на статиите в германските медии с дълга публикация. Авторът Сергей Птичкин твърди, че в момента, когато общественото внимание е насочено към епидемията от ебола, за Запада е удобно да подхване пропагандна кампания срещу Русия, обвинявайки я в нови чудовищни престъпления. В публикацията се твърди, че „предателят” Алибеков просто се опитал да си придаде важност на Запад, където най-спокойно пристигнал през 1992 година: „Той започна да разкрива такива „тайни”, от които на задокеанските и европейските граждани им се разтрепериха коленете. Пригласяше му дисидентът-биолог Владимир Пасечник, който също разобличи ужасите на съветската „военна машина”. Излиза, че пред „цивилизования свят” нашата страна е виновна за абсолютно всичко. Всичките им беди идват все от нас”, пише Птичкин и на свой ред проследява историята на биологичните оръжия - в Япония, Великобритания и САЩ. Авторът стига до заключението, че Съветският съюз през цялото време е трябвало да догонва американците в тази област и „дори при най-голямо желание руските микробиолози не са били в състояние да разпространят по света модифицирания вирус на ебола”. В статията се разказва как след 1991 година били закрити няколко микробиологични института и се поставя въпросът: ако ебола наистина е била разработена в Русия, защо тогава епидемията се разпространява в Африка?