1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Нямаме пари за две деца"

Хао Гуи
6 октомври 2016

Доскоро не им беше позволено, сега те самите не го искат: второто дете. След десетилетия на "политиката на едното дете", Пекин се опитва да насърчи раждането на две деца. За китайците обаче това е прескъпо удоволствие.

https://p.dw.com/p/2QvPU
Снимка: Getty Images/AFP/J. Eisele

Ючанг в централната част на Китай. В този град ясно си проличава промяната в мисленето на китайското ръководство по отношение на контрола върху раждаемостта. В началото на 2016 градската управа разпространи отворено писмо, с което се опита да насърчи своите служители да имат по две деца. В него пишеше: "Младите другарки и другари трябва да дадат пример и да практикуват политиката на двете деца. А по-възрастните трябва да се опитат да повлияят на своите деца в това отношение." 

Китай има нужда от повече деца. Защото демографската ситуация не е никак розова. Политиката на едното дете доведе до ниска раждаемост, подобна на тази в Европа от времето на появата на противозачатъчните през 1960-те години. В резултат на това през 2010 година населението на Китай е наброявало 1,3 милиарда души. А хората над 65 години са съставлявали 13% от населението: 185 милиона китайци са били пенсионери. Експертите изчисляват, че до 2026 година техният брой ще достигне 300 милиона.

Само зачеването е безплатно

Политиката на двете деца влезе в сила в началото на годината. Само че и в преходния период между 2014 и 2016 раждането на второ дете беше разрешено - при родители, които са нямали братя и/или сестри. Очакваният бум на раждаемостта обаче така и не се състоя. Според официалните статистики, през 2015 година в Китай са се родили 320.000 бебета по-малко, отколкото през 2014-та. 

Една от основните причини за това се крие във факта, че много родители се опасяват, че не могат да издържат подобаващо децата си. Прехраната, медицинското обслужване и образованието струват на родителите огромни суми. Чен Тянминг, инициатор на акцията с отвореното писмо на градската управа на Ючанг, знае това много добре. Затова и той написа: "Родителите не бива да се опасяват за медицинското обслужване и образованието на децата си". Китайците обаче са скептично настроени и няма как една декларация за намерения без каталог от мерки да ги убеди. "Зачеването е безплатно, но отглеждането на детето е скъпо", коментират много родители в социалните мрежи.

Проблемът започва още със сухото мляко

Младите германски родители сигурно си спомнят, че преди известно време бебешките храни в германските магазини бяха разпродадени. Причината: производителите не можеха да смогнат да отговорят на огромното търсене от Китай, където се разигра голям скандал с млякото на прах. Китайските родители просто не искаха да купуват местни бебешки храни.

Оказа се, че много китайски производители са смесвали млякото на прах с меламин, за да симулират по-високо съдържание на белтъчини в млякото. Обикновено меламинът се използва за производството на лепила. Последиците от скандала бяха ужасяващи. Имаше 40.000 случаи на кърмачета, при които бяха диагностицирани увреждания на бъбреците. Официално беше съобщено и за четири смъртни случая.

През 2011 година  беше проведена анкета, в която 70 процента от участвалите китайци заявиха, че нямат доверие на местните производители на сухо мляко. В Китай цената на една опаковка германско мляко на прах обаче е два пъти по-висока, отколкото в Германия. А дори и в икономически силните китайски провинции средният месечен доход е около 750 евро. Така финансовият натиск върху китайските родители се засили още повече.

Доброто образование е скъпо
Доброто образование също струва париСнимка: Fred Dufour/AFP/Getty Images

Още през 1980-те имаше лоши прогнози

А когато децата пораснат, трябва да ходят на детска градина и на училище. Таксите в добрите детски градини в Китай обаче варират между 200 и 500 евро на месец. Държавните училища са безплатни, но образованието в училищата с добро реноме се заплаща солено. И тъй като родителите желаят, разбира се, само най-доброто за детето си, те се виждат принудени да плащат. В много от големите китайски градове училищата често са отдалечени от дома. И някои родители купуват второ жилище в близост до училището на децата си. А тези т.нар. "училищни апартаменти" водят до покачване на цените на недвижимите имоти.

"Вижте младото поколение. Младите трябва да плащат вноските за жилището си. Някои пък изобщо нямат жилища и вероятно ще останат дълго време моми и ергени. Че как да се женят? И политиците искат именно от тези млади хора да раждат по две деца? Дори и при едно дете младите родители трябва да си правят тънка сметка при сегашните обстоятелства", казва социологът Куин Янг.

Всъщност партийната централа прогнозира възникването на подобни проблеми още през 1980-те години, когато беше въведен контролът над раждаемостта. На 25 септември 1980 китайското ръководство публикува отворено писмо до всички партийни членове и младежките организации на партията. "Някои другари са загрижени, че от политиката на едното дете може да възникнат проблеми от друг характер - застаряване на обществото, липса на работна ръка и прекомерно финансово натоварване за родителите. Отчасти опасенията са погрешни схаващания и част от проблемите могат да бъдат решени", твърдеше се тогава. 36 години по-късно същите тези проблеми вече са факт. И комунистическата партия започна да залага на политиката на двете деца. Досега обаче очакваният бейбибум така и не се състоя.

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата