Оковите на традициите: какво е да си ромска жена

Всяка година в края на август към Бачковския манастир се стичат ромски фамилии от цяла Южна България. На този ден, на който ромите тачат Богородица, майките показват белосаните си щерки, а бащите на ергените ги оглеждат. Празникът е известен и като пазар на булки. През 2020 той не се състоя, а причините са няколко - пандемията, емиграцията, но и навлизането на евангелската църква в ромските махали. Това обаче не отменя традициите относно ранните уговорени женитби в ромската общност, нито пък е свидетелство за промяна на ролята на жената в нея. Сред ромите, независимо дали живеят в гета като Столипиново или са разселени сред останалите жители на по-малките градове и села, жената си остава човек втора категория. Така е от векове, а подобни нагласи много трудно се променят, твърди Албена Костадинова, председател на фондация „Инди-Рома” със седалище в град Куклен - една от малкото истински действащи ромски граждански организации в страната, постигнала много резултати за 20-годишната си дейност.

"Те смятат насилието за нещо нормално"

Насилието над ромските жени в семейството стои в центъра на проект на „Инди-Рома”, който събира данни чрез социологическо проучване и изяснява някои тънкости, оставащи незабелязани. „Най-трудното е жените да осъзнаят и признаят, че търпят насилие. Тъй като то е вкоренено в традицията, те го смятат за нещо нормално и не подават сигнали за домашно насилие”, обяснява Албена Костадинова и разказва за случай от близко до Пловдив село: мъж пребива почти до смърт жена си пред очите на детето им, фондацията иска да се намеси, но пребитата жена казва, че ако го направят, ще ги съди.

Малтретираните от мъжете си ромски жени не се различават кой знае колко от всички малтретирани жени по света. Зависимостта от мъжа, грижата за децата, страхът от хорското мнение, срамът от роднини и близки обикновено диктуват едно и също поведение - мълчание и укриване на фактите. Докато не стане прекалено късно. И все пак има една съществена разлика: ромките се осмеляват да търсят изход много по-рядко от останалите жени.

И още един вид насилие има в ромските общности: насилието над жени, особено докато са много млади, упражнявано от останалите членове на семейството - свекърва или свекър например. Но как става така, че 13-годишната беззащитна булка, навиквана и бита от всички, един ден се превръща в свекърва, която тормози малката си снаха? „Моделът се възпроизвежда", казва Албена Костадинова. "Това важи за модела на поведение на всички насилници, но тук е особено видимо.” Неоспорим факт. Както е и факт, че за ранните женитби, така осъждани от обществото, виновни са не 13-годишните младоженци, а техните родители. „Ако имах право, щях да съдя не децата, а щях да заключа родителите им в една килия. Те заслужават наказание", казва Албена Костадинова.

А иначе уговарянето на женитби функционира така: родителите на момичето търсят финансова стабилност за детето си и затова се оглеждат за по-богати семейства със синове. Родителите на момчето пък търсят хубава и послушна снаха. Уговореният брак се сключва рано - от страх някой да не ги изпревари. Защото твърде популярно все още е и отвличането. А веднъж отвлечено и престояло една нощ в дома на момчето, момичето вече се разглежда като "стока втора ръка". Дори и нищо особено да не се е случило.

"Не искам децата ми да преживяват същото"

Тези традиции са толкова силни, че дори доброто образование не ги отменя. Албена Костадинова разказва за случай в Пловдив, където ромски младеж с висше образование отвлича от улицата ромско момиче, деветокласничка в престижната Търговска гимназия. Макар и да създават добро семейство с три деца, недоучилата булка-ученичка днес казва: „Ще направя всичко възможно моите деца да не преживяват същото”.

Ако за побоя вкъщи, който се възприема като нещо нормално, пострадалите не подават сигнали, то за някои отвличания все пак се пишат жалби, в резултат от което родителите успяват да си върнат дъщерите. Но това се случва само когато семейството на момичето при никакви обстоятелства не приема новите роднини. Така че отново става дума единствено за уреждане на връзки вътре в общността, нищо съществено не се променя. Пътят към промяната води през образованието на децата и интегрирането им в обществото. А това се случва най-лесно там, където няма сегрегация. В Куклен например ромска махала няма - там българи, турци и роми живеят заедно. И въпреки това е рано да се твърди, че традицията е преодоляна. Именно към това са насочени усилията на фондация „Инди-Рома”, която е на път да направи още една малка крачка напред в тази толкова деликатна сфера.

*****

Вижте и това видео: