Осем хиляди жертви - това не е ли геноцид?

Преди няма и десет години днешният министър-председател на Сърбия Александър Вучич все още лепеше стикери с името на Ратко Младич по стълбове и пътни табели. Тогава той участваше в символична кампания за подкрепа на бившия главнокомандващ на босненските сърби, изправен пред военния трибунал в Хага по обвинение в геноцид. През юли 1995 година сръбски войници и четници избиха в тогавашната защитена зона на ООН Сребреница осем хиляди мъже и момчета. Престъплението беше квалифицирано като геноцид от международното право.

Тъкмо около този въпрос в Сърбия отново се разговаря дискусия през последните няколко седмици. Премиерът Вучич, който преди 7 години дойде на власт като застъпник за европейската интеграция на страната, също отказва да признае престъплението за геноцид. „В Сърбия е най-разпространено мнението, че станалото в Сребреница е военно престъпление, но не и геноцид”, казва Филип Швам, журналист в сръбския седмичник „Време”. Нито един сръбски политик досега не е използвал думата геноцид за случилото се в Сребреница.

В продължение на дълги години представителите на сръбската политика и правосъдие изобщо отказваха да търсят отговорност от поръчителите на това престъпление. След засилен натиск от Брюксел, през 2008 и 2011 година все пак бяха задържани двама високопоставени сръбски представители: бившият президент на Република Сръбска в Босна Радован Караджич и бившият главнокомандващ на армията генерал Ратко Младич. Наблюдателите предполагат, че само с помощта на сръбските сили за сигурност двамата са успели да се укриват толкова дълго време. Задържането им предизвика остри протести сред националистическите среди на Сърбия, които на някои места дори преминаха в насилие.

Преклонение пред невинните жертви

Всички тези вълнения междувременно отшумяха. На пресконференция, предавана на живо по телевизията, сръбският премиер Вучич дори заяви, че е готов да се преклони и да почете паметта на невинните жертви от Сребреница. И до днес обаче той все още не е решил дали ще участва във възпоменанието за загиналите в Сребреница на 11 юли. Сръбското правителство отказва да приеме предложената от Великобритания резолюция, която да осъди клането в Сребреница като геноцид. Белград разчита на това, че Русия ще блокира в Съвета за сигурност на ООН инициативата на Лондон.

Нито едни сръбски политик не бива да участва в поклонението на 11 юли в Сребреница, защото това означава целият сръбски народ да бъде признат като извършител на геноцид – обяви белградският студент по политология Ненад Узелац и стартира подписка, която междувременно беше подписана от стотици студенти в Сърбия и в босненската Република Сръбска. Според Узелац, в Сребреница изобщо не е имало геноцид, тъй като жените, децата и възрастните хора били пощадени.

Писателят и блогър Владимир Табашевич изобщо не се изненадва, че в Сърбия все още има хора, които разсъждават по този начин. Той посочва, че политиците и от двете страни се опитват да инструментализират Сребреница и да представят сърбите като „народ от престъпници”, а босненските мюсюлмани като „народ от жертви”. Така политиците създават изкуствен национален антагонизъм, за да избегнат неприятните разговори около някои остри сегашни проблеми като работните места и хляба", посочва той.

И в Сърбия обаче има хора, които са убедени, че без осветляването на миналото не може да се гледа към бъдещето. Журналистът Душан Машич силно разбуни духовете, когато призова сънародниците си към символична акция в деня на годишнината от клането: той ги прикани да дойдат пред парламента и да налягат пред него, за да напомнят за жертвите от Сребреница. Поканата му е адресирана и към политиците, но засега има едва неколцина представители на опозицията, които са потвърдили, че ще се включат в акцията. От управляващите няма да участва никой - министърът на вътрешните работи например заяви по телевизията, че цялата акция му изглежда твърде „съмнителна”.