От индийските биволи до българските храни
26 януари 2011Коментар на Георги Папакочев:
През септември миналата година от трибуната на ООН в Ню Йорк българският премиер обеща на международната общност, че въпреки проблемите със „собственото развитие и жизнен стандарт”, България ще подкрепи развитието на страни от Африка, Карибите и региона на Тихия океан. Сега в Токио той доразви тази идея с перспективата в недалечно бъдеще природните дадености, пословичното българско трудолюбие и наличието на добри експерти, съчетани с японски високи технологии и инвестиции, да превърнат България в световен склад на едро за храни и глобален резервоар за чиста питейна вода.
Биволарчета
По своя визионерски размах идеята на Бойко Борисов удивително напомня за друг „хит” от преди 9 години, когато лидерът на ДПС Ахмед Доган обеща на всеослушание да внесе от Индия 12 хиляди елитни биволи и биволици, с които да подмени непроизводителните местни породи. Дори повече, тогавашният български посланик в Делхи Драговест Горанов, иначе ченге от ямболската ДС с агентурен псевдоним „Гошо”, почти беше уредил износа на четириногите „млекоцентрали” от щата Харияна, които давали по 35 литра мляко на ден, но за добър или лош късмет далаверата тогава се провали.
Терапия с пожелателно мислене
Фикцията, че 6.5 милионна България може да утолява глада и жаждата по света, е предизвиквала мозъците на някогашни и сегашни местни политици, но в крайна сметка те винаги са се сблъсквали с тъжната реалност, че страна, която не е в състояние сама да се изхрани и задоволи с вода, трудно ще помага на другите, дори в обозримо бъдеще. Примери колкото щеш!
Само за половин година цената на българския хляб нарасна повече от три пъти и причина за това едва ли е световното поскъпване на зърното, а по-скоро прословутите местни спекуланти, които продадоха на международния пазар миналогодишната реколта с добра печалба и сега държавата трябва да плаща за внос на зърно със значителна загуба.
С почти 50 на сто е поскъпнало олиото, два пъти скочиха цените на прословутите стоки, носещи компрометиралия се вече стандарт „Стара планина”. Шапът, който изолира пет области, основни производители на меса, колбаси и мляко, със сигурност ще доведе до техния дефицит на пазара.
Вода гази, жаден ходи
Недостигът на питейна вода в страната е хроничен. През лятото 60 на сто от българските селища са с нарушено водоснабдяване, а близо 2.000 са на воден режим, в резултат на което потреблението на бутилирани минерални води се е превърнало в единственото решение на този екзистенциален проблем.
Да не говорим за качеството на водата, за нейното безумно пилеене, за безнадеждно остарялата и замърсена водопреносна мрежа! Да не споменаваме и повсеместните пустеещи земи, които нито има кой да напоява и обработва, нито съществува желание за това.
Проблемът на човечеството след 15-20 години вероятно действително ще бъде храната и водата. Българският проблем с двете е сега. За съжаление на хората в Африка, Карибите и региона на Тихия океан…
Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев