Syrien Assad
10 август 2011Арабската лига, ООН, ЕС и папа Бенедикт XVI взеха страната на опозицията в Сирия. Пет месеца след началото на протестите президентът Асад вече не може да разчита на подкрепа и от арабския лагер, тъй като нито една държава от региона не може да си позволи да премълчава или да се прави, че не вижда зверствата, които се извършват от ордите на сирийския президент. Арабската пролет промени всичко.
Срещу Асад не помага морал
Дори Турция, която сама има проблеми с кюрдите и поддържа традициооно добри връзки с Дамаск, междувременно не пести критиките си. Премиерът Ердоган заяви наскоро, че неговата страна не може повече да гледа безучастно към насилието в Сирия. Израел има интерес да не се стига до гражданска война и хаос в съседната страна, защото само стабилните граници гарантират собствената му независимост.
Какво обаче можем да очакваме от Асад? Едва ли някой сериозно вярва, че моралните призиви на международната общност ще имат някакво въздействие върху него с оглед на безскрупулното му поведение срещу демонстрантите. Танковете на властта са от времето на СССР, Дамаск получи и нови оръжейни доставки от Техеран. Иран няма да изостави толкова лесно стария си съюзник. Ако погледнем реално, единственото нещо, което сякаш може да постави Асад на колене, е икономическото състояние на Сирия.
А петролно ембарго?
Пет месеца след началото на протестите икономиката на страната е пред тотален колапс. Ако Турция и страните от Арабската лига се включат към наложените вече от Запада санкции, подлагайки Сирия на нещо като икономическа блокада, това несъмнено ще има ефект. В този ред на мисли държавите от региона носят огромна отговорност. Ако всички се включат в офанзивата срещу Асад, и особено ако тази офанзива наложи петролно ембарго, сирийският президент няма да има много място за избор.