Може ли НАТО да спаси Източна Европа?
30 юни 2022В новата стратегическа концепция на НАТО Русия се споменава 14 пъти, а Китай - 11. Опасният съюз между Москва и Пекин е в центъра на вниманието на срещата на върха в Мадрид. Очевидно лидерите на Алианса са наясно с непосредствените рискове и е необходима спешна реакция.
Основният приоритет включва укрепването на източния фланг. За целта се предвидени няколко стъпки. На първо място, Полша и Румъния стават централни за НАТО в Източна Европа, като американските войски на НАТО ще бъдат преместени в този район. Западните Балкани и Черно море са определени като "стратегически важни".
В новата стратегическа концепция на НАТО се подчертава, че Алиансът не може да изключи опасността от нападение срещу суверенитета и териториалната цялост на съюзник. Съществуват обаче и редица заплахи, идващи от вътрешността на страните от НАТО. Изглежда, че в момента в те не се приемат сериозно. Някои държави имат дълбоки проблеми с лоялността към евроатлантическите ценности - Балканите нерядко се огъват под тежестта на историческите разочарования. Политическата нестабилност подкопава единството на НАТО.
В Източна Европа има безброй пукнатини, от които Русия се възползва
Макар че НАТО може да защити Румъния и Полша от руската агресия, тя не може да ги защити от вредите, които тези страни си нанасят сами. И в двете източноевропейски държави - членки на ЕС и НАТО - правосъдието е подчинено на политиката, но тези недостатъци, които рушат върховенството на закона, се пренебрегват. Причината е, че Румъния и Полша са от огромна помощ за кризата с Украйна и украинските бежанци.
Унгария изглежда по-близо до Русия, отколкото до НАТО. Турция преследва собствена стратегия за увеличаване на влиянието си както в Близкия изток, така и на Балканите. България се намира на нестабилна везна, която излиза от равновесие всеки път, когато не е наклонена към Москва. Словакия и Чехия никога не са поемали по категоричен път към Запада, докато в Хърватия има както полюс на властта, който разчита на Русия в лицето на президента, както и такъв, който гледа на Запад - министър-председателят.
България подкопава Северна Македония, Тирана все още мечтае за Велика Албания, а Сърбия разбърква картите в полза на Русия. Румънската държава не само се превръща в патерналистична, но и клони към автокрация: политическата власт доминира средствата за масова комуникация, съдебната система, независимите агенции и Конституционния съд. Всички тези пукнатини са в полза на Москва: тя може напълно да се възползва от тях.
Може ли НАТО да разчита на държави, в които демокрацията е по-скоро инцидент?
Моделът на Унгария на Виктор Орбан се разпространява и в други страни. Популизмът се завръща мощно навсякъде в Европа, но на Изток това явление е още по-опасно, отколкото на Запад, защото институциите са слаби и нямат волята да се противопоставят.
В тази част на континента, в която историята е доминирана от диктатури и автокрации, демокрацията е по-скоро инцидент. Въпросът е: може ли НАТО да разчита на държави, които стъпка по стъпка се отдалечават от демократичните свободи и задушават върховенството на закона?