Помощ от Баку

Проектът, който би позволил транспортирането на азербайджански газ от находището "Шах Дениз 2" в Каспийско море към Грузия, Турция, Гърция и Албания до Италия, се нарича "Южен коридор" и е с дължина 3 500 км. Идеята не е нова, но придоби нова актуалност покрай агресивната руска експанзионистка политика в Украйна. Азербайджан, Грузия и Турция работят в тясно сътрудничество по проекта. наскоро президентите на трите държави се срещнаха в Тбилиси, за да дадат тласък на инициативата.

Газът, който би могъл да се транспортира през "Южния коридор", не би могъл да замести изцяло доставките от Русия - в най-добрия случай той би могъл да покрие пет процента от европейските потребности. Но в Азербайджан се откриват и нови залежи, а има и вероятност за привличането на Туркменистан като доставчик. Русия пък се опитва всячески да се противопостави на това развитие на нещата - и то не без успех. Поради това, че под руски натиск Туркменистан се отказа от участие в инициативата, пропадна и европейският проект за газопровода "Набуко".

В случая с "Южния коридор" определено става дума за много пари и големи политически интереси. Основен собственик ще бъде азербайджанският държавен енергиен концерн "Сокар", свои дялови участия имат също турският държавен газов концерн "Боташ" и "Бритиш петролиум". Очакванията на Турция са, че когато газът потече по тръбите от началото на 2019 /каквито са плановете/, ще може да покрива първоначално една четвърт от потребностите си, а по-късно и повече.

София също може да подсили позициите си

Но и други държави, които засега не са включени пряко в плановете, могат да имат полза от "Южния коридор" - като например България, която в момента е почти изцяло зависима от руски доставки, отбелязва още в анализа си Михаел Мартенс. България получава от Русия над 90 процента от нужния ѝ газ и към 70 процента от нефта. В периода между 2005 и 2009 г. воденото от социалистите коалиционно правителство инициира три големи енергийни проекта, в чиито център е все Русия: участието на България в газопровода "Южен поток" и в нефтопровода Бургас-Александруполис, както и строителството на втора ядрена централа на Дунава.

След 2009-та обаче правителството на Бойко Борисов прекрати последните два проекта: атомната централа бе определена като безсмислена от икономическа гледна точка, а нефтопроводът бе оценен като заплаха за туризма по Черноморието. Само че от 2013-та насам в София отново управляват социалистите, които пак залагат на руската карта. Ако "Южният коридор" бъде изграден, България все пак би имала възможността чрез връзка с гръцката мрежа да се възползва от азербайджанския газ и така да покрие около половината от потребностите си. Това би укрепило позициите на София в преговорите с Газпром - нещо, от което страната има спешна нужда. България, която е най-бедната държава в Европейския съюз, плаща една от най-високите цени за газ в Европа.

Свързването на България с Гърция е и сред целите на Европейския съюз - за да няма повече "енергийни острови" в Европа, т.е. държави с огромна едностранна зависимост. Още повече, че - както сочат данните на Международната енергийна агенция - потребностите на Европа от газ продължават да нарастват и до 2030-та година ще достигнат 622 милиарда кубически метра, или със 100 милиарда повече от днес.