Поруганата чест на пагона

„Българската армия има един празник и той, въпреки кризата, трябва да се уважава...” - тези думи на военния министър, генерала от резерва Аню Ангелов, прикриват накърненото военно достойнство и болката на професионалния военен. И не само на него. Защото през седмата година от членството на страната в Североатлантическия алианс на своя традиционен парад обрулената от постоянни реформи, недофинансиране, лошо управление, корупция и кражби българска войска ще демонстрира на празника си два летящи самолета, няколко вертолета и обичайните скромни подразделения пехотинци, които ще набиват крак на жълтите павета.

Колесна техника, сиреч танкове, бронетранспортьори и други военни машини поради кризата няма да има. Нови генералски лампази ще получат петима полковници, а трима сегашни генерали ще добавят поредното ромбче върху пагоните си.

Крадливите артелчици

Положението с българската войска наистина е драматично и дори военният министър неколкократно намекна в медиите, че армията е пред фалит. Повод за подобни опасения са сключените през 2006 година договори за доставката на 21 броя вертолети за нуждите на ВВС и ВМС, които не могат да бъдат платени в срок. Санкцията за това неплащане е гигантска, като съществува опасността страната да загуби дори и доставени вече летателни машини. Пред разваляне, респективно пред колосални неустойки, е и сделката за доставка на транспортни самолети.

Неустойки за почти милион евро военното ведомство дължи и на германската фирма „Даймлер” за доставката на 155 високопроходими автомобила „Мерцедес”, не са платени и над 10 милиона евро за купените на старо от кабинета на Станишев две белгийски фрегати. В същото време военният министър Ангелов изрази публично опасенията си, че по някои от споменатите големи сделки са вземани комисионни на високо ниво. Опасения с висока степен на достоверност.

Мирновременната драма на войската е и другаде

В специалния правителствен доклад за състоянието на въоръжените сили през миналата година, публикуван от Министерство на отбраната, се констатира, че страната е сред първите места по брой на военни на глава от населението, че по инвестиции за доставка на оборудване, за отбранителни изследвания и технологии, въоръжените сили бележат устойчива тенденция на технологично изоставане, което все повече ги отдалечава от оперативната им съвместимост с останалите армии от НАТО.

Преди това беше посочено, че в определени висши командни звена офицерите са колкото и хората, които работят в тях, че броят на държавните служители в администрацията на военното ведомство е достигнал до „невъобразимо ниво”, което два пъти надхвърля броя на хората в администрацията на военните министерства на Белгия и Холандия взети заедно.

Има ли "виновати"?

Кой е отговорен за въпросното „дередже”? Правителството на Тристранната коалиция и неговите последователни военни министри, единият от които вече е арестуван по заповед на прокуратурата? Или върховният главнокомандващ и президент на страната, който наблюдаваше безмълвно всички тези безобразия на бившите си съпартийци през своите два мандата? А може би вината е в съмнителната „експертиза” на шефа на политическия кабинет на президента и бивш началник на Генералния щаб или на президентския съветник по военната сигурност? Или в предишния парламент, изиграл също не малка роля за сегашната ситуация?

Въпроси, на които „Гергьовденският” парад едва ли ще даде отговор. А отговор е нужен, защото войнското достойнство все още се цени в България и неговото поругаване обикновено не остава ненаказано.

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев