Простаци, мутри и бактерии

Обикновено всяка революция има много шумно начало: първа пушка, превземане на Бастилия, залп на „Аврора“ или извънреден пленум на ЦК, но никой не разбра кога и как започна българската културна революция. Дали бияч на школски звънец се събуди директор на школо, дали масово рецитиране на стихотворението „В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки“ запали фитила, или пък някоя 24-майска промоция на дипломи даде сигнал „На юруш!“, си остава мистерия. Един венец човек не знае къде и на кого да поднесе...

По надолнището

Но че културната революция е победила и в България цари диктатура на простаците, няма никакво съмнение. Всеки опит за изричане на завършена мисъл от лелката на парламента, от колорадския бръмбар на президентството, от физкултурника на полегналите полицаи и от техния будоподобен бог Мутра или прогонва зад граница мозъчните клетки на населението, или ги убива на място. Златната скулптура на простака, издигнат на пиедестал и сочещ пътя на България по надолнището, носи подписа на министъра на културата. Половите органи на властта, разпространявани на вестникарски носител, превземат публичните места, за да се самозадоволяват. Радиосигналът на първата сигнална система заглушава напълно сигнала SOS на втората. Дори случайно докосване до дистанционното на телевизора връща зрителя в риалитито на дивашкото му битие.

И докато се страхувахме, че долните пластове на Черно море ще излязат на повърхността и ще избият рибата, това се случи с България. Образувалият се от многогодишните процеси на гниене сероводород изскочи от подземията на живота и покри страната. Останали без кислород, бавно и с мъчителни гърчове загинаха милиони разумни същества. А ако имаха и талант, това само ускоряваше смъртта им. „Всекиму според дарбата“, хихикаше сероводородът. В „създалата се обстановка“ продължиха да си живеят живота единствено анаеробните бактерии. Анаеробните бактерии обичат тъмните и влажни места, бедни на кислород, обясниха гинеколози. Излишно обяснение, понеже те, бактериите, се виждат и с просто око на всеки чалга концерт.

"Ако имаха акъл..."

Макар че анаеробните бактерии са като слоновете (нямат врагове), те непрекъснато се чувстват заплашени. „Съединението прави силата“ е техният девиз. Понеже и девиза си не могат да измислят, правят copy-paste от белгийския. Последният превод на „Съединението прави силата“ гласи „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“ и е изписан върху задния вход на Министерския съвет. (На всички държавни учреждения главен вход е задният.)

След тъмните, влажни и бедни на кислород места анаеробните бактерии най-много обичат парите. Парите миришат на анаеробни бактерии. В Министерството на образованието например една бактерия, бивша разпоредителка в театър, разпределя порциите на научен фонд от 14.8 милиона лева. 190 хиляди лева от този фонд  се насочват към една бръснарска фирма, която е пожелала да напише домашна работа на тема „Насилието в българското общество“. От друга страна съм съгласен с Х-man, който ще се изкаже във форума: „Ако имаха акъл и мислеха логично, за „Насилието в българското общество“ щяха да платят на фирма, която не бръсне, а реже глави“. (Фирмите, които режат глави, се наричат охранителни фирми. След  парите, тъмните, влажни и бедни на кислород места те най-много обичат България и се избиват да я управляват.)

Културната революция в Китай (1966-1976) се провали, но в България победи. Причините: китайците бяха повече, но не бяха по-големи простаци от нашите; култът към Мао не можеше да се мери с култа към Нашия; бандата на четиримата, оглавили революцията, беше съдена, докато нашата банда я очаква лазурният бряг на остров Аруба. (Лобното място на Поли Пантев.)

ФОРУМ

X-man. Щях да кажа, че ако имаха акъл и мислеха логично, за „Насилието в българското общество“ щяха да платят на фирма, която не бръсне, а реже глави, ама ще си замълча.

Cocho. Поли Пантев не беше ли един бандит, сътрудник на службите?

Teslata. Че коя служба не е сътрудник на бандитите?

Stanisheff. Простаци!

Venetu-Vertu. С простащина сме я взели тази власт, с простащина ще я дадем!

Автор: И. Кулеков; Редактор: Д. Попова-Витцел