Sklaverei

Когато става въпрос за жестока експлоатация, не бива да си представяме само хора, държани под ключ, които някой принуждава да работят или да проституират. Повечето жертви на трафика на хора днес доброволно се подчиняват на своите експлоататори и не искат да бягат. Поради страх, от чувство за безизходица, от безпомощност.

В плен за жълти стотинки

Неведита Прасад, съветник в един център, който подпомага жертвите на тази съвременна форма на робство, разказва как африканката Лакех Демизе попаднала в спиралата на безмилостната експлоатация: „В Германия пристигнала легално, неин далечен познат организирал всичко. Има разрешително за престой и за работа като готвачка. За да получи разрешителното и да работи в ресторанта на своя познат, той й представил договор, регламентиращ месечна заплата от 1 500 евро. Тя не е подписвала този договор, някой друг обаче, незнайно кой, все пак го е подписал.”, обяснява Неведита Прасад.

Така Лакех Демизе идва в Германия, подведена от сладки приказки и обещания за по-добро заплащане. Оттогава насетне не спира да работи. Все пак парите са й крайно необходими, защото в родината си Етиопия не изкарва достатъчно, тя е вдовица и майка на 3 деца. Лакех Демизе е неграмотна, което допълнително улеснява плана на шефа на етопския ресторант в Германия да й плаща едва ли не жълти стотинки. За година и половина работа без почивка, на 17-часов работен ден, Лакех Демизе получила смешната заплата от 400 евро, вместо полагащите й се 72 000.

Невидимите роби

Подобен е случаят и на един китайски готвач, подведен от китайски агенции за работа да напусне родината си, за да робува в китайски ресторант в Германия. Готвачът не говорел нито дума немски, а новият шеф веднага му отнел паспорта. Настанили го с още трима колеги в помещение в самото заведение, т.е. - бил е на разположение за работа по всяко време. Според Берхард Велке, адвокат от Бранденбург, защитаващ над 100 китайски готвачи пред съда, те всички са жертва на едно и също: на беизходицата. „Най-често ти казват: "Ако не ти харесва, прав ти път. Утре те качваме на първия самолет обратно за Китай.", разказва адвокат Берхард Велке. "Така се упражнява натиск върху работниците, защото те вече са задлъжняли в родината си, за да финансират пътуването си. За да дойдат в Германия, те обикновено плащат на агенциите-посредници такса от 7 до 10 000 евро."

Органите на реда много трудно залавят трафикантите на хора, не им е лесно и да предотвратяват разпространението на съвременното робство. Хората, които блъскат като роби по кухни, хотели и мазета, практически са "невидими" за останалия свят, а ако се оплачат, шефовете им ги топят пред полицията с най-различни обвинения - например, заради заплахи и насилие. Полицията най-често вярва на онзи, който може да обясни ситуацията, т.е. на шефа - и така той се отървава от неудобните хора. Освен това често не достигат доказателства или няма свидетели, които да потвърдят незаконното склоняване към робски труд.