Руснаците: телевизорът или хладилникът?
Още преди години руските опозиционни лидери предупреждаваха за неизбежния сблъсък между телевизора и хладилника, т.е. между двата противоположни вектора на влияние върху съзнанието на руснаците. От едната страна е държавната пропаганда, а от другата - жизненият стандарт. С началото на сегашната икономическа криза, този сблъсък стана реален. Хладилникът премина в настъпление. Мнозинството руснаци забеляза, че околните живеят по-бедно. А близо половината от руското население изпита това на собствен гръб. Въпреки това засега телевизорът успешно отблъсква атаките на хладилника: независимо от радикалното влошаване на социалното самочувствие на руснаците, рейтингът на властта си остава висок.
Тази на пръв поглед абсурдна ситуация се дължи на няколко фактора. Първо: властите успяха да вменят вината за икономическата криза на някакви враждебни външни сили. Както показват резултатите от анкета на социологическия институт РАН, три четвърти от руснаците смятат, че основните рискове за страната идват от чужбина. Образът на външния враг, който "ни пречи на живеем", е основният отбранителен рубеж на телевизора срещу атаките на хладилника.
Гол патриотизъм не храни
Вторият фактор е запазената оптимистична илюзия за бъдещето. Мнозинството руснаци засега не очакват влошаване на икономическото положение, а почти една трета се надява дори на подобрение в близко бъдеще.
Всъщност кризата започна неотдавна и хората засега не осъзнават колко дълбока е тя. Ситуацията през 2016 година обаче може да се промени. Въпреки че телевизията си остава главен източник на информация за мнозинството руснаци, през последната година доверието в нея е намаляло. А падането на жизнения стандарт продължава, което може да отслаби лоялността на руснаците към властта.
Патриотизъм, патриотизъм, но гол патриотизъм не храни. Огромното мнозинство от анкетираните руснаци не е готово да жертва материалното си положение дори в името на укрепването на позициите на страната на международната сцена. Между другото младите социално активни руснаци са най-малко склонни да жертват собственото си благополучие в името на "високи патриотични цели".
Тази тенденция ще продължи и през 2016. Защото сривът на цената на петрола и агресивната външна политика не дават много шансове за подобряване на икономическата ситуация в Русия. Рано или късно реалността ще победи своето изкривено отражение в телевизионния екран.
В битката между телевизора и хладилника все по-активно се намесва и трети участник - полицейската палка. С понижаването на ефекта от манипулициите, все по-голямо значение придобива прякото насилствено задушаване на опозиционната дейност.
Така например в края на миналата година бяха приети нови репресивни закони. Сътрудниците на тайната служба ФСБ например имат право да стрелят даже срещу жени и деца при определени обстоятелства. А списъкт на политическите затворници се попълва ежеседмично с нови имена на демонстранти, блогъри и опозиционни активисти. С влошаването на икономическото положение репресиите ще стават още по-жестоки.
Промяната тръгва от бедните руснаци
За властите в Русия най-проблематични са две групи от населението: средната класа и ниските социални слоеве в градовете. Бедните граждани и сега не могат да задоволяват елементарните си потребности. И при това положение за тях хладилникът става много по-важен от пълния с красиви лъжи телевизор.
Що се отнася до средната класа - през 2015 година тя загуби много, но все пак някак си се задържа над водата, благодарение на спестяванията от златните петролни години. Втората кризисна година обаче може да я "изпрати на заколение", както писа неотдавна икономистът Владислав Жуковский. В близко бъдеще обаче едва ли могат да се очакват сериозни масови протести. По-вероятни са протестни акции на различни социални, професионални и регионални групи: на миньори, шофьори на камиони или на "творческата интелигенция" в Москва.
Във всеки случай махалото на обществените нагласи вече се движи в обратна посока. И телевизорът е обречен на поражение. По всичко личи, че още през тази година популярността на властта в Русия ще започне да намалява, а формирането на социалната основа за бъдещи промени ще се ускори.