Сбогувания по български

Подобно на европейските си колеги, местни икономически експерти все по-често започнаха да призовават населението да стяга коланите и „да кара старите си автомобили, вместо да купува нови”, защото кризата щяла да връхлети всеки момент малката барака на българската икономика, покрита с ръждясалата тенекия на прословутия „валутен борд”.

Традиции в забвение

През отминаващата седмица беше съобщено и за други неща, от които българинът неминуемо ще се наложи да се лиши. Например от своя традиционен бял хляб, правен от висококачествената добруджанска пшеница. Оказа се, че хлебопроизводителите от областта, притиснати от ниските изкупни цени са открили химическия „философски камък”, който превръща тъмния типов хляб в евтин бял, нищо че полученият продукт е клисав, ронлив и най-важното – няма хранителните свойства на белия оригинал.

След като хлябът може да бъде подлаган на подобни метаморфози, защо един друг знаков за регионалната кулинария продукт като луканката да не може? В закупена от супермаркет скъпа луканка с надпис „сто процента телешко” санитарните власти откриха смлян найлон, което ги доведе до подозрението, че месопреработвателите вероятно влагат в деликатесния колбас продукти с изтичащ срок и замразени меса, което е пълно безобразие по отношение на потребителите. Когато вкусната българска луканка вече е спомен, какво пречи други традиционни млечни продукти като сиренето и кашкавалът от прясно мляко също да бъдат изпратени в забвение? Нищо, естествено.

След изтичането в края на годината на гратисния тригодишен период, в който българските млекопреработватели могат да правят сирене и кашкавал от мляко, което е далеч от европейските стандарти, те тържествено обещаха, че поради недостига на истинско мляко ще произвеждат двата основни за диетата на българина продукта от кондензирана млечна субстанция с растителна мазнина.

Сбогом на "Кремиковци" и СДС

Тези дни българските „европейци” разбраха, че най-вероятно окончателно ще се разделят с една от гордостите на някогашната българо-съветска дружба и най-голям замърсител на Софийското поле – „Кремиковци”. След многогодишна агония металургичният комбинат престана да буди какъвто и да е чужд инвеститорски интерес и най-вероятно ще се превърне в един от малкото положителни ефекти на глобалната криза с преминаването си в историята през бунището за ръждясало желязо.

През седмицата българската политическа менажерия започна и тягостния ритуал по постепенното изпращане в историята на първата дясна демократична формация в страната след промените преди 20 години. Вероятно обладани от нездравата парадигма „изгори, за да светиш”, сегашните лидери на СДС се хвърлиха в коалиционното „инферно” на тъмносините си колеги от ДСБ, с което на практика казаха сбогом на своите дългогодишни симпатизанти и десни носталгици. Което, от своя страна, почти сигурно гарантира, че през следващите години българите няма да могат да бъдат управлявани без партията на столичния кмет... Сегашният, естествено.