Сърбите избраха Вучич, защото се страхуват от бедността

За пети пореден ден в Сърбия се проведоха протести срещу правителството и президента Александър Вучич. Този път те преминаха сравнително спокойно, съобщава „Зюддойче Цайтунг“. Медиите припомнят, че в нощта срещу събота група демонстранти се опита да щурмува сградата на парламента. Стигна се до сблъсъци с полицията. 14 служители на реда бяха ранени, 71 протестиращи – задържани.

Демонстрациите започнаха като отговор на поредното блокиране на обществения живот, наложено от управляващите заради пандемията от коронавируса. След бурната обществена реакция и ескалацията на напрежението покрай протестите президентът Вучич се отказа от връщането на ограниченията.

Заплатите са ниски, а пенсиите - още по-ниски

Безработицата и бедността са по-важни за повечето сърби от демокрацията, пише Аделхайд Вьолфл в коментар за „Нойе Цюрхер Цайтунг“. С настоящите демонстрации хората изказват недоволството си, че са загубили работните си места заради пандемията. „Заплатите са ниски, а пенсиите – още по-ниски“, припомня авторката.

В Сърбия забрани за напускане на дома бяха наложени през март, април и май. Гражданите бяха заплашени от сериозни глоби. Жители на Димитровград и Пожаревац получиха присъди от по няколко години затвор, защото са нарушили самоизолацията. Преди парламентарните избори на 21 юни обаче тонът рязко се смени. „Сякаш вирусът се изпари във въздуха“, пише „Нойе Цюрхер Цайтунг". Според портала „Балкан Инсайт", официалните данни за броя на новозаразените, които властите обявяваха тогава, не отговарят на действителността. Между 17 и 20 юни новозаразените са били над 300 ежедневно. Официалната статистика говори за 95 потвърдени случая на болни от Ковид-19.

Последните дни от предизборната кампания бяха съпроводени от съобщения за висок брой жертви, препълнени болници и върнати пациенти. Въпреки това сърбите отново избраха Вучич.

Армията, полицията, олигархията и тайните служби държат властта

Според изследване на „Уестминстърската фондация за демокрация“, 80% от гражданите на Сърбия заявяват, че членуват в политическа партия. „Сръбската прогресивна партия" задмина по брой членове Комунистическата партия под ръководството на Тито. Хората избраха Вучич, за да запазят работата си, смята Аделхайд Вьолфл.

В Сърбия така и не се стигна до пълноценно демократизиране. През 2000 година народът свали Милошевич. Армията, полицията, олигархията и тайните служби обаче задържаха властта. Когато реформистки настроеният министър-председател Зоран Джинджич отказа повече да се съобразява с тях, той плати с живота си. От 2012 година авторитарният режим се върна в управлението. Едната част от опозицията днес е крайнодясна, другата – в либералния и левия спектър, е раздробена и неспособна да реагира.

По-възрастните се отказаха от битката за демокрация в Сърбия

Ниските доходи и загубата на работни места изкараха хората на улицата. 59% от сърбите заявяват, че в страната няма политици, на които може да се вярва. Една малка прослойка от образовани хора в големите градове не са част от тази авторитарна система. На улицата излизат младите, които все още имат енергия и целия живот пред себе си. Техните родители отдавна са изтощени. Те отдавна са абдикирали от битката за демократизация, която водеха през 2000 година. В Белград живеят в балон, който не им позволява да се докоснат до хората в малките населени места, където гласуват за Вучич. Изглежда, че този път недоволството в Сърбия няма да се увенчае в успех, заключва Аделхайд Вьолфл.