Тайните престъпления на НКВД срещу поляците

ДВ: Разкажете за вашите проучвания в руските архиви, свързани с периода до началото на Втората световна война.

Хенрик Глембоцки: През 2017 година се навършват 80 години от началото на Големия терор на НКВД. В последно време се занимавах с малко познатата на обществото тема за "полската операция" през 1937 и 1938 година. Тази операция е само част от сталинистките репресии, когато биват избити руснаци, украинци, беларуси, евреи и хора от други националности. Историята на живеещите тогава в Съветския съюз поляци е много особена. По заповед на шефа на НКВД Николай Ежов, срещу тях е проведена специална операция. Според данните на правозащитната организация "Мемориал", са били разстреляни най-малко 111 000 от общо 140 000 репресирани поляци. Тоест на всеки 100 арестувани поляци са били разстреляни 80 души.  Според други данни, броят на жертвите достига до 200 000, тъй като НКВД разстрелва поляци и при други операции в рамките на Големия терор, като кулаци например.  Други са загинали по време на депортациите към Казахстан и Сибир или са умрели в ГУЛАГ. Повечето разстреляни поляци са били мъже на възраст над 16 години, обикновени хора - работници, селяни. НКВД не обявява присъдите пред семействата им и не съобщава къде са били погребани. А оцелелите по чудо са криели своята националност, престанали са да говорят на полски и са забранили и на децата си да говорят майчиния си език. Това е било чудовищно престъпление. Но "полската операция" просто е била скрита и забравена. Тя е неизвестна в Полша и до днес. За нея знаем само неколцина историци.

ДВ: Каква е причината за това?

Хенрик Глембоцки: След 1956 година, когато беше развенчан култа към личността на Сталин, властите в Полската народна република за жертви бяха обявени само дейците на местната компартия, убити по времето на сталинизма, а самият сталинистки терор беше окачествен като "период на грешки". В Полша нямаше никаква информация за полските свещеници, които са били избити почти до един. Нито за хилядите избити поляци, много от които дори не се умеели да пишат. Те просто са нямали свой Солженицин или своя Ахматова, които да разкажат за престъпленията на сталинизма. В Полша има паметник на жертвите от Катин. Но няма такъв, който да почита паметта на жертвите на "полската операция", при която НКВД ликвидира много повечи поляци, отколкото в Катин. За тези престъпления не се говори и в учебниците. След Кръглата маса през 1989 година и идването на власт на опозицията, властите също неохотно се занимаваха с престъпленията на комунистическия режим. Защото много полски комунисти не само са издавали присъди за затвор на опозиционери, но и са участвали в репресиите по сталинско време.

Първите информации за "полската операция" са дело на Николай Иванов от Беларус, който през 1991 година издаде в Полша книга за съдбата на две автономни полски области в довоенния Съветски съюз. Но навремето Иванов не е имал достъп до секретни документи. През 1993 година сътрудникът на правозащитната организация "Мемориал" Никита Петров публикува доклади на НКВД, открити в архивите на Лубянка. Тези доклади изясняват целите на операцията срещу поляците и свидетелстват за нейните мащаби.

ДВ: Доколко е актуална в Русия темата за сталинистките репресии?

Хенрик Глембоцки: Преди да ме изгонят от Русия, изнесох две лекции в бюрото на "Мемориал" и в Полския институт в Санкт Петербург. В навечерието на Втората световна война в Ленинград се живели около 50 000 поляци. Сталинистките репресии там са били особено мащабни. Американският изследовател Тери Мартин привежда следната статистика: през 1937 година НКВД разстрелва 31 пъти по-често лениградски поляци, отколкото руснаци и даже още по-често отколкото германци. Връзката на сталинистките престъпления с полската етническа група е силно изразена. Днешните руски власти не отричат времето на Големия терор. Дори издигат кръстове на местата, където са били убивани хора. Не съм чувал нищо и за официална забрана за изследване или публикуване на материали за "полската операция". През септември във Варшава се проведе конференция за Големия терор, в която участваха и руски учени. Но в същото време трябва да кажа, че в Русия се завръща култа към личността на Сталин. Виждам много книги с името на Сталин на обложката, но по принцип думите "престъпления" и "Голям терор" не се споменават. Това показва, че се променят възприятията за тези събития и сега политиката се стреми да приглуши обсъждането на темата за отговорността за Големия терор. Още повече, че много представители на руската власт са били тясно свързани с тайните служби.

ДВ: Полският институт за национална памет (IPN) обяви миналата година, че ще проведе наказателно разследване за "полската опереция". Какво означава това?

Хенрик Глембоцки: Следствието, което провежда Институтът има символичен характер и в исторически план се занимава със събирането на документи и свидетелства, които един ден да послужат за написването на истинската история на събитията. Подобни разследвания вече бяха проведени по отношение на Холокоста, разстрелите в Катин, военното положение в Полша през 1981 година и други събития. Но обвиненията на разследващите от IPN на практика нямат юридическа сила. Досега нито в Полша, нито в Русия престъпниците са изправяни дори пред символичен съд. Вместо това получаваха награди и пожизнени постове. А после ги погребваха в най-добрите парцели в гробищата. Както например сталинисткият палач Василий Блохин, който лично е разстрелял между 10 и 15 000 души по време на Големия терор. През 1940 година той организира и разстрелите в Катин. Понастоящем в IPN се занимаваме с изследване на 20-те и 30-те години от миналия век. Заедно с колегите - историци подготвихме материал за полските средни училища за Големия терор и специалната операция на Сталин срещу поляците. Иска ни се тази трагедия да намери място в самосъзнанието на поляци и руснаци, макар и със закъснение. Мисля, че трябва да използваме шанса, защото все още можем да получим информации от последните останали живи свидетели на онова време.