Тези горе и тези долу

Политическият наблюдател на в-к "Ди Велт" Алън Позенер обяснява защо:

В основата на кризата, която преживяват сега капитализмът и капиталистическата държава, стои именно монополът, пише Позенер. В Америка например най-заможната една пета от обществото притежева 85% от всички обществени богатства. 93% от прираста на доходите през 2010 г. са отишли в ръцете на едва 1% от населението. В страната на неограничените възможности шансът за издигане от най-бедната една пета част от обществото възлиза на едва 60%. В Дания например тази стойност е 75 на сто.

Междувременно е обичайно не само за САЩ представителите на най-горните слоеве да се женят само помежду си, да живеят в селища от затворен тип, до които не се допускат външни хора, да пращат децата си в частни училища, където, дори и без да са особено надарени, те с лекота получават значително по-добри свидетелства, отколкото децата от мизерните държавни училища. Може да се каже, че в тези "извисени" среди има недостиг на солидарност. Значително по-лош е обаче недостигът на конкуренция. Меритокрацията се заменя от аристокрация.

Похабеното сърце

Да вземем друг пример - този път от "похабеното сърце на финансовия свят". Тази формулировка не е измислена от някой социалист, а от про-капиталистическия "Economist". В скандала около междубанковия лихвен процент малка групичка от големи банки влезе в съзаклятие, за да манипулира в своя полза "London interbank offered rate" (Libor), както и други правила за кредитиране. В резултат на което всички ние в продължение на години сме плащали по-високи лихви за дълговете си, отколкото е било необходимо. Твърди се, че тези манипулации са повлияли на финансови транзакции на стойност 800 трилиона долара, а това не е израз на особена солидарност. Най-лошото обаче е, че на практика е била отменена конкуренцията, която според учението на Адам Смит, а и на Карл Маркс, е гаранцията за това, че стоките няма трайно да се продават над реалната им стойност.

Това е решението: повече конкуренция!

От новите аристократи не може да се очаква никаква солидарност. Пък и кой иска милостиня? Опита ли се държавата да създава солидарност чрез принуда, преразпределяйки обществените блага, тя стимулира бягството на данъци извън граница. От друга страна пък създава слоеве, които са трайно зависими от социалните трансфери. Така държавата задлъжнява и попада в лапите на банките.

С други думи: има спешна нужда от държава и от граждани, които да разбият монопола. Банките, за които ни казват, че били "too big to fail" (прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират), явно са "too big". Наличието на лоши държавни училища е също толкова скандално, колкото и наличието на частни училища, които не отпускат стипендии за по-бедните. Там, където има аристокрация, човеци можеш да намериш само с фенер. В интерес на самите човеци е онези горе да дадат шанс на конкуренцията.

АГ, ДВ, А. Позенер, Б. Узунова; Редактор: Б. Рачева