Това разяжда България

Всяка година на 9 декември светът отбелязва Международния ден за борба срещу корупцията, въведен през 2003 по инициатива на ООН - с аргумента, че корупцията подкопава демократичните институции, забавя икономическото развитие и води до нестабилност в управлението.

На тазгодишния 9 декември бившият министър на правосъдието Христо Иванов обяви пред тесен кръг съмишленици своя нов политически проект - формация, която, по думите му, „ще прави фронт срещу корупцията“. На същия този 9 декември Асоциация „Прозрачност без граници“ представи резултатите от втория си индекс на Местната система за почтеност, който предлага сравнителна картина на антикорупционния капацитет в българските общини. Както сочат данните, всички български общини си остават все още твърде далеч от най-високите стандарти.

На същия този 9 декември стана ясно и друго: че предвид политическата криза и очертаващите се предсрочни избори, окончателното приемане на Закона за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество едва ли ще бъде гласуван в обозримо бъдеще. Както е известно, след двегодишни спорове и под натиска на Брюксел в края на юни депутатите приеха проекта на първо четене. Но т.нар. законопроект „Кунева“, който предвижда създаване на единен орган за борба срещу корупцията, беше наричан от парламентарната трибуна „политически Франкенщайн“, „проект, който не струва“, „поставена за настъпване мотика“, „прах в очите на обществото“. И то не само от опозицията, но и от представители на управляващите. Върховният касационен съд го нарече на свой ред предпоставка за „произвол, популизъм и политически атаки“.

От друга страна в писмо до премиера Борисов отпреди месец председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер предложи „да се подпомогнат плановете на твоето (на Борисов - б.а.) правителство за създаване на единна антикорупционна институция". В края на ноември влиятелният „Файненшъл таймс“ отбеляза, че един от приоритетите на България би трябвало да бъде именно справянето с корупцията по високите етажи на властта. А в разгара на политическата криза депутатът от Реформаторския блок Димитър Делчев предупреди по БНР, че „Законът за борба срещу корупцията може и да не заработи, ако не бъде окончателно приет до края на годината“. Дори повече: Делчев изрази подозрението на свои колеги, че забавянето е умишлено.

"Всичко опира до наличието на желание"

Според Явор Сидеров, секретар на Националния съвет по антикорупционни политики към Министерския съвет, приемането на закона до края на годината е малко вероятно - поради силно усложнената политическа ситуация. В интервю за Дойче Веле експертът посочи параграфите в закона, които най-много стряскат депутатите. Единият се отнася до въвеждането на анонимни сигнали срещу държавници и политици, което според мнозина давало възможност да се развихри „лов на вещици“. „Но и в момента в българската практика се използват анонимни сигнали. Един пример: Националната агенция по приходите (НАП), която разглежда доста анонимки и далеч не е прецедент. Другото, което притеснява политиците, е обърнатата тежест на доказване - тоест, човекът, когото антикорупционният орган проверява по съмнения за корупция, трябва да доказва, че те не са верни. Притеснява ги и начинът, по който се избират членовете на Бюрото за борба срещу корупцията“, пояснява Сидеров и допълва, че предлаганият нов единен орган, който да слее Комисията за борба срещу конфликт на интереси, Комисята за конфискация, звено от Сметната палата и БОРКОР, има за цел да бъде постигната синергия между отделните институции, свързани с борбата срещу корупцията. „Всякакви приказки за „политически Франкенщайн“ са неуместни, тъй като проектът две години беше дебатиран в парламента и много от спорните неща в него бяха изгладени при повторното му разглеждане. В крайна сметка обаче всичко опира до наличието на желание за борба срещу корупцията. Колкото и да говорим за „политически Франкенщайни“, истината е, че политическа воля у нас липсва. Това е положението“, коментира експертът.

Явор Сидеров припомня, че при създаването на българския антикорупционен закон е бил ползван опитът в тази област на държави като Полша, Словакия, Словения, Хърватия и балтийските републики, както и на органи в чужбина, подобни на предлаганото Бюро за борба срещу корупцията. „Този тип закони и антикорупционни Бюра никъде не са били подлагани на такива свирепи критики, каквито виждаме в България. Не знам дали това е продиктувано от страх, но съм убеден, че приемането на такъв закон в България е крайно необходимо“, казва Сидеров.

"Токсична среда"

А дали съществува връзка между настойчивостта за приемането на закона от страна на неговата авторка Меглена Кунева и пороите от нападки срещу нея, както и към целия Реформаторски блок? Явор Сидеров е убеден, че що се отнася до борбата срещу корупцията, средата в България е поначало токсична. Причините: основни моменти в този закон не се разбират правилно, а и подобен тип законодателство почти винаги среща съпротива, тъй като поражда страхове.

„За да е успешен един такъв проект, по него трябва да има консенсус. А в България такъв консенсус все пак съществува", отбелязва Сидеров и разказва как преди време е участвал в допитване по темата. Резултатите от въпросното проучване показали много силна обществена подкрепа за тъкмо такъв тип законодателни мерки. „Но едва ли някой е изненадан, че определени кръгове и медии се противопоставят на тяхното приемане. За да е успешно, подобен тип законодателство се нуждае от много по-солидна организация сред обществото. В крайна сметка - „глас народен, глас Божи". Но за съжаление този проект беше саботиран от самото начало", заключава Явор Сидеров.