Турското чудо няма да е вечно!
21 юли 2013
Вече повече от десетилетие турската иконимика продължава да нараства с бясна скорост. Успехът й обаче е поставен под заплаха, смята известният познавач на региона и коментатор на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" Михаел Мартенс. Той смята, че правителството на Ердоган има вече далеч по-опасен враг от неорганизираните, предимно градски протести в парка Гези и на площад Таксим. За какво става дума? Последният си засега триумф на парламентарните избори през 2011, когато Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ спечели близо 50% от гласовете, Ердоган дължи до голяма степен на впечатляващите икономически резултати от последното десетилетие.
Турският икономически възход предизвиква възхищение и завист. Известни турски икономисти предупреждават обаче, че тази ера може да приключи бързо, ако ПСР не продължи решителния курс на реформи, който следваше през първите си два мандата във властта. Ако тези реформи не бъдат проведени, най-вече младото поколение на Турция, което представлява значителна част от цялото население на страната, може да се окаже в трудно положение, а оттам и натискът над правителството може да се засили допълнително. Стотици хиляди абитуриенти и абсолвенти на университети напускат ежегодно учебните зали и излизат на пазара на труда. Управляващата партия спешно се нуждае от висок икономически прираст и растящ пазар на труда, който да поеме тази гигантска армия.
Успехите от 2001 ги знаем. Но ще има ли нови?
Сред експертите, които предупреждават за тази опасност е и Сейфетин Гюрсел - един от най-известните икономисти на Турция. Директорът на Института за икономически изследвания към Университета Бахчешехир, смята, че след реформите, с които беше преодоляна голямата турска криза от 2001, икономиката спешно се нуждае от нови стимули за развитие. След 2001 Турция преживя болезнен период на реформи: гарантирана беше независимостта на Централната банка, консолидиран беше целият банков сектор, фискалната дисциплина беше затегната, въведена беше прозрачност на бюджетните разходи. Твърде скоро, след като стана всичко това, Турция усети мощен прилив на чужди капитали, който се засили допълнително с началото на преговорите за присъединване към ЕС през октомври 2005. Чуждите инвеститори повярваха в политическата и иикономическа стабилност на страната.
Сега обаче Централната банка е изложна на непозволен натиск от страна на политиката, а откак управляващите разводниха правилата за раздаване на обществени поръчки, така че близки до тях фирми да могат да се облагодетелстват от това, информацията за държавните разходи отново се обви в непроницаема мъгла.
"Следващото десетилетие може и да не е така бляскаво като предишното", констатира Гюрсел и изброява причините за това: "Инфлацията все още стига нива от 6-7%, дефицитът на търговската сметка е рекордно висок, прирастът е прекалено силно зависим от вътрешното търсене, а турската индустрия продължава да страда от липса на конкурентоспособност". Според експерта, прираст от 3-4% на година няма да е дотатъчен за страна с нарастващо население, каквато е Турция. Анкара знае това и планира да постигне ръст от 5,5 на сто до 2018 година. Натам са прицелени и множеството мегапроекти на правителството на Ердоган - например строежът на ново истанбулско летище, което ще бъде едно от най-големите в света.
Според преценката на експерти, турската икономика и занапред има потенциала да расте с по около 5% на година, но само ако правителството създаде необходимите за това предпоставки. Към тях спада например нуждата от регионализиране на минималните заплати. За развитите региони в западната част на Турция, както и за анадолийските "провинции-тигри" минималната заплата междувременно е прекалено ниска. Затова пък за страдащите от висока безработица югоизточноанадолски провинции, където работната ръка е и най-слабо квалифицирана, нивото на минималната заплата е твърде високо.
Катастрофално слабо образование
Гюрсел обръща внимание и на значението на образователната политика. Експертът пледира за реформа, която да повиши качеството на училищното образование. Особено проблематични са силно изостаналите югоизточни провинции. Познанията на учениците по чужди езици са катастрофално слаби, дори абитуриенти не са в състояние да образуват и най-прости изречения на английски език. Вярно, че наскоро беше въведено задължително 12 годишно образование, но пък не беше направено почти нищо за повишаването на учителската квалификация или за това, повече момичета от Южия Анадол да имат възможност да посещават учебните занятия.
Затова експерти като Гюрсел гледат критично на новото турско самочувствие, демонстрирано от министъра по европейските въпроси Егемен Багъш, който беше заявил, че Турция не се нуждае от Европа, докато Европа все още има нужда от Турция. Тъкмо в процеса на сближаването си с Европа, Турция има шанс да стане по-независима от нея, казва Гюрсел. Собствените усилия на страната няма да са достатъчни, за да се модернизира тя в нужната степен. Затова експертът заключава: "Съмнявам се, че турската икономика може да постигне потенцала на своите икономически възможности, тъй като в момента не се предприемат сериозни усилия за преодоляване на структурните пречки в икономиката." А това, според анализът на ФАЦ означава, че блясъкът на турското икономическо чудо скоро може да избледнее.
АГ, ДПА, ФАЦ, ММ/ Редактор: Б. Узунова