Упадъкът на демокрацията

Един от най-ярките индикатори за кризата на представителната демокрация и във Франция, и в България е бавното, но устойчиво нарастване на отказа от участие в избори. Тенденцията към спад в електоралната активност е всеобща и ще се задълбочава, включително в "по-късните" демокрации, каквато е българската“, казва професор Паскал Перино от Института за политически науки в Париж. Неговата колежка Ан Мюксел добавя, че постоянно увеличаващият се дял на хората, които не гласуват, се дължи на устойчивото усещане за липса на представителство на гражданите в политическата система и управлението. То се засилва от широко разпространената нагласа, че държавата и партиите не се интересуват от проблемите на хората.

Франция и България - прилики и разлики

"Сред най-впечатляващите крушения във френския политически живот е свободното падане на общественото доверие към сегашния президент Франсоа Оланд. На социалиста Оланд му отне само година да свали доверието към себе си на равнището, на което десният Жак Ширак се оказа след десетгодишен престой във властта“, казва професор Перино. Според него упадъкът на представителната демокрация е всъщност циклично преминаване от фазата на доверие в политическата система към фазата на недоверие. При това трансферът обичайно е съпътстван от популизъм, появата на нови месии и смайваща политическа корупция.

Като доказателство професор Перино цитира случая с арестуван наскоро заради крупна финансова измама френски заместик-министър, чиито публични изяви винаги протичали под лозунг, заклеймяващ данъчните измами и техните извършители. Оттам нататък между политическия спектър във Франция и в България могат да се открият доста сходства - ако се има предвид, че балансът между десния Саркози и левия Оланд често зависи от националисти като Марин льо Пен.

Българският избирател е...

Профилът на редовно явяващите се на всички избори български гласоподаватели е напълно ясен, заявява от своя страна социологът Антоний Гълъбов. "Това са хора със средно и по-ниско от средното образование, по-възрастни хора, жители на по-малките селища, хора, чиито доходи зависят преди всичко от държавата. Към тази категория спадат и редица социално изключени групи."

Гражданите с най-сериозни финансови затруднения и живеещите в деградирала социална среда хора в неравностойно положение в крайна сметка се оказват най-активните избиратели в България, обобщава Антоний Гълъбов. И добавя, че в профила на българите, които се колебаят и по-често решават да се въздържат от участие в изборите, се вписват градските жители в икономически активна възраст, които имат средно или по-високо от средното образование.

Пазарът на гласове

"Предизборната ситуация в България бе умишлено опорочена в рамките на целенасочена стратегия, чиято цел бе да подмени решаването на проблемите със скандал между няколко души. Кампанията, предшествала парламентарния вот, бе доминирана от небивала по мащабите си медийна война, зад която стоят олигархични кръгове. Това никак не е трудно в страна, в която корупцията вече не се възприема като проблем, а като обяснение на останалите проблеми“, изтъква професор Гълъбов.

Според него доказаното купуване на гласове по време на тазгодишните избори отдавна се е превърнало в успешна практика за пране на мръсни пари. "Пазарът на гласове в България е вече добре парцелиран и обхваща около една седма от всички български граждани с право на глас. Конкуренцията между купувачите се засилва и влияе на цената, на която се пазарува вотът“, твърди професор Гълъбов. Според него характерен за последните избори е фактът, че контролираният от работодатели и партии вот за първи път е надхвърлил размера на купените гласове.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Б. Михайлова