Това не е краят на света

Ще ни управлява безпринципно правителство, с размита отговорност и с открити проруски забежки. С това изречение приключвам негативния прочит на ситуацията след изборите. Не е дошъл краят на света, въпреки че преобладаващото настроение внушава именно това. Ако се опитаме да погледнем отвъд пазарлъците за нов кабинет, ще установим, че България има всички предпоставки да тръгне към нормализиране на политическата система.

Дотук имаме една добра и една лоша новина, но и двете са закономерни. Защото:

- Такова управление не може да трае дълго. Незачитането на институциите и подчиняването на държавата от страна на малка група хора, които не блестят с интелекта си, не може да продължава вечно в условията на демокрация. Напълно заслужено ГЕРБ слиза от власт.

- Страната ще бъде управлявана от същите БСП и ДПС, които избирателите свалиха от власт преди четири години. На пръв поглед това е парадокс, който обаче е всъщност напълно закономерен. Двете партии спечелиха повече депутати, отколкото през 2005-та и очевидно не губят подкрепа.

Оттук нататък има поне пет фактора, които биха могли да доведат до позитивни промени в България. Ето кои са те:

Страхът от нови избори

Следващото българско правителство ще представлява по-малко от една трета от избирателите. Споменът за протестите и опасенията, че новите избори са неизбежни (утре, наесен, догодина или когато и да е) ще накарат управляващите да внимават при всяка стъпка - поне публично. Отсега е ясно, че такъв кабинет няма да има смелостта да се захване с дългосрочни реформи, но след последните две правителства ще се радваме дори и на малка доза приличие.

Неутрализиране на популизма

Трите партии, които се готвят да управляват, имат сериозни разминавания в обещанията си. Намерението на БСП да отмени плоския данък вече беше отхвърлено от ДПС. А щедрото обещание на „Атака“ за 1000 лева минимална заплата изобщо не се обсъжда сериозно. Друго едно обещание на „Атака” - да се премахнат новините на турски език в БНТ и БНР, няма как да се осъществи в управление с подкрепата на ДПС. От което излиза, че различните популистки заявки няма как да бъдат съчетани в едно. А това определено е шанс за правителството да се придържа към здравия разум.

Опитомяване на екстремистите

Всеки, който е гласувал за „Атака“ с вярата, че така ще изгони чуждите фирми от България, че така страната му ще излезе от Европейския съюз, а пенсията му ще стане автоматично 500 лева, сега предстои да се изненада неприятно. Националистите трябва или да се опитат да съобразят идеите си с реалността, или да разочароват част от избирателите си. Това може само да оздрави политическата среда, защото мнозина окончателно ще разберат, че безплатен обяд няма. Политиците пък все по-рядко ще се осмеляват да обещават откровени глупости.

Партия ли е ГЕРБ?

Най-трудно е да си представим бившия премиер Бойко Борисов на първия ред в пленарната зала като лидер на парламентарната опозиция. Следващите месеци или години ще дадат отговор и на този въпрос - дали ГЕРБ може да се превърне в що-годе нормална политическа организация или ще се разпадне като всяка партия, мислена единствено за управление на държавата. И двата варианта са добри за българската политическа система - или ще има дясно-центристка партия, различна от личния интерес на Борисов, или теренът ще се доразчисти за новата българска десница.

Теренът е разчистен

Погледнато краткосрочно, оставането на т.нар. автентична десница извън парламента е лоша новина. И обратното: ако погледнем дългосрочно, няма нищо по-добро за дясно мислещите хора, които все по-малко се въодушевяваха от единствената цел на десните сили: да преминат 4-процентната бариера. Теренът е разчистен, уроците са ясни - демократично мислещите, прозападно и пазарно настроени българи не са чак толкова много, че да са разделени в десетина партии.

Коалиция "Белене"

Единствената еднозначна опасност е желанието и на трите партии да строят АЕЦ „Белене“. Но както стана ясно вчера, поне засега БСП вкарва този проект „във фризера”. А ако той все пак бъде рестартиран, това би могло да бъде катализатор за формирането на нова про-западна и про-пазарна политическа сила.

Всичко това би могло да доведе до положителни промени в България. Засега обаче това са само фактори. И ако на следващите избори всички отново казват, че няма алтернатива, това ще означава, че и тези възможности са били пропилени.

Автор: И. Бедров; Редактор: Д. Попова-Витцел