Фантазмите на двама лидери. Единият се казва Борисов.

Коментар от Даниел Смилов:

В момента по света има поне двама държавни лидери, които живеят в абсолютно фантазмени светове. От Белия дом Доналд Тръмп убеждава всекидневно себе си и глобалното население, че е загубил изборите за президент на САЩ чрез някаква гигантска измама. От Бояна и от джипката си пък Бойко Борисов се опитва да убеди българите и европейските си партньори, че корупционните му скандали са произведени от някаква мистериозна Мата Хари, която внасяла, изнасяла и междувременно снимала кюлчета и пари, отмъкнала 700 милиона от хазарта, купила къща в Барселона и направила компрометиращи записи на премиера. Без това да ѝ попречи, разбира се, да задоволява и човешки потребности.

Прилики и разлики

Разликата между двамата ръководители, изпаднали във фантазмен делириум, не е толкова естетическа или характерологична, а е по-скоро в реакцията на институциите към техните наративи и действия. В САЩ независими институции все още има и те периодично свалят Тръмп на земята. Съдилищата например отхвърлят с апломб всички “искове” на завеждащия фантазменото шоу Рудолф Джулиани. Дори собственият главен прокурор на Тръмп - Уилям Бар - не можа да си изкриви душата и призна, че няма доказателства за мащабна измама в изборния процес. Медии като Фокс нюз например, които подкрепяха Тръмп, също дадоха ясно да се разбере, че не вярват на приказките на екипа на президента. И дори обявиха Байдън за избран президент на САЩ. Все пак трябва да се каже обаче, че много представители на Републиканската партия все още не са се разграничили категорично от фантазмените обсесии на Доналд Тръмп, което продължава да поддържа илюзиите му (или поне хитруванията му).

В България разминаването с действителността е много по-трагично. Медийните рупори на Борисов и ДПС нито за миг не са се усъмнили във все по-абсурдните истории, които пробутват на населението. За тях Мата Хари, Пунта Мара, президентът, "Демократична България", Корнелия Нинова, Сорос и скритите македонисти заговарят срещу премиера и само се чудят как да го злепоставят. Българският главен прокурор пък е изпаднал в ступор и по съществуващите корупционни казуси не е проверил дори дали Мата Хари и Пунта Мара не са едно и също лице. “Разследването” на скандалите от страна на подопечните му продължава вече месеци, без да се изясни дори дали снимките и записите са автентични. Та трябваше премиерът Борисов сам да си каже в интервюто за "Франкфуртер Алгемейне Цайтунг", че поне снимките са истински. До съдилищата пък не е достигнало още нищо - и едва ли нещо ще стигне поне до изборите. Съпартийците на Борисов са като железен партиен юмрук. Някои по-засрамено, други с плам и възторг въртят фантазмите на премиера и громят гигантския “заговор” срещу него.

Има и една друга разлика между САЩ и България. Зад океана вече има избран нов президент, който така или иначе ще встъпи в длъжност през януари. Фантазменото шоу на Тръмп със сигурност ще продължи, но всички знаят, че то е по-скоро за феновете: да ги държи мобилизирани, да си отварят кесиите за дарения, да гласуват на сенатските избори в Джорджия и т.н.

В България опозицията е в друга ситуация. Първо, все още не се знае кога ще са парламентарните избори и дори се тиражират идеи за отлагането им заради Ковид-кризата. Второ, въпреки драматичния спад на доверие в Борисов, опозиционните партии не успяват да се възползват ефективно от него.

БСП под ръководството на Корнелия Нинова не може да заеме пространството на голяма проевропейска партия, което в момента ГЕРБ отваря. Нинова води БСП не към центъра, а към “патриотично” популистките ниши, където се състезава с Каракачанов, Симеонов, Сидеров и “Възраждане”. В новото ръководство на социалистите има и европейски мислещи хора - като Крум Зарков, но за съжаление водещата мелодия не идва от тях. БСП продължава да изглежда като нелеп опит да се създаде русофилски, соц-носталгичен и същевременно Орбанов политически проект. С такъв тюрлю гювеч БСП не може да хване въображението на динамичната градска среда, потръпваща от мисълта, че професор Румен Гечев е най-доброто в областта на икономическата политика, което “столетницата” предлага.

"Демократична България" (ДБ) се разви като пълен антипод на изпадналите във фантазми ГЕРБ. ДБ имат ясна представа за корупционната ситуация в страната и дори вече успяха да убедят всички, че Борисов, в комбина с ДПС, има наистина тежки корупционни проблеми. Едва ли съществува човек в страната, който да го отрече в откровен разговор. Това се отрази и върху факта, че над 60% от обществото смятат исканията за оставки на Борисов и Гешев за оправдани. От тази гледна точка ДБ спечели съдържателния обществен дебат и именно поради това пребиваването на Борисов във фантазмен свят е толкова видимо за всички. Но политиката не е само разказ - от това идва и фрустрацията на ДБ. Хората може да са убедени, че нещата са много лоши, но същевременно да не вярват, че те могат да се подобрят. От тази гледна точка задачата на ДБ вече не е просто да громи Борисов - тази работа е свършена. По-скоро трябва да се създава усещане за общност, която носи промяна, да се оповестяват първите реални стъпки, които едно правителство с участието на ДБ би предприело. Накратко: ДБ трябва не само да громи фантазмите на Борисов, а да действа като реална негова алтернатива, която ще промени политиката при неговото оттегляне.

Най-голямата енигма от опозиционните партии към момента е “Има такъв народ”. Стратегията на Слави Трифонов е да избягва съдържателни позиции и просто да се възползва от необходимостта от алтернатива на ГЕРБ. Тази стратегия проработи добре по време на пролетната карантина. Но в настоящата ситуация мълчанието на Трифонов и колегите му започва да става озадачаващо. Те стоят зад исканията на своя референдум, макар че неадекватността на идеята за съкращаване наполовина на народните представители стана много видима по време на опита за свикване на ВНС.

Най-важното оттук нататък

В заключение: проблемът на опозиционните сили не е в това дали и кои от тях ще се обединяват. Ясно е, че те ще се явят поотделно на следващите избори, но е ясно също така, че всяка от тях има върху какво да мисли по отношение на собствените си позиции и стратегия. Отсега да слагат тигана и да влизат в сладки приказки за следизборно взаимодействие е силно противопоказно.

И най-важното: задачата не е просто да се разбиват фантазмите на Борисов и на неговите съмишленици. В крайна сметка всеки има право да си измисля реалност. Разобличаването на измислицата е едно, а съвсем друго е да убедиш хората, че алтернативата, която им предлагаш, си струва усилието. Ако това не се случи, мнозина биха предпочели да живеят в измислици. Дори без да вярват особено в тях.