"Фирмата" ДПС няма лесно да се откаже от властта

Коментар от Петър Чолаков

Според министър-председателя Борисов, отказът на ДПС да подкрепи инициативата на ГЕРБ за нова конституция доказвал, че движението на Доган и Пеевски всъщност било опозиционно. Ала как тогава да разбираме думите на премиера, че Христо Иванов „подплашил” ДПС, за да се „прибере в лоното на БСП и Радев”? Ако следваме тази „логика”, трябва да се запитаме откъде тогава си е тръгнало „застрашеното” ДПС? Да не би всъщност да става дума за топлия майчин скут на ГЕРБ? Или г-н Борисов, в желанието си да анализира ситуацията, всъщност си призна, без да иска, за продължилия  години наред сговор между неговата партия и ДПС?

Защо държавата не реагираше досега

Любопитно и, меко казано, странно е и това, че министър-председателят не вижда, а и не пожела да припише, никакви заслуги на ГЕРБ за (уж) ставането на ДПС от трапезата. Е, поне в това отношение, Борисов е обективен: партията му просто няма как да обере тези лаври. Видя се, че държавата реши да се размърда по темата за скандалните имоти и фамозната охрана на Доган и Пеевски едва след акцията на г-н Иванов.

Нека не бързаме с гръмките заключения, че ДПС, видите ли, едва ли не натирено си е тръгнало от масата, облизвайки се жално-жално и с подвита опашка. Както се казва: ресторанти много, а джуджета – още повече! Да, под заплахата на масовите протести, за Движението му е изгодно да се представя за опозиция. Но още по-добре би било, ако манджата, която заедно са забъркали с ГЕРБ, продължи тихичко да къкри на котлона…

За ДПС, вече 30 години, „управляваща” и „опозиционна” са само етикети, лепени или сваляни за впечатляване на публиката. Прочее, това важи и за помпозни термини като „либерална” и „проатлантическа”. Колко може да е либерална партия, която се управлява на основата на железен, пирамидално-йерархичен принцип, прокаран толкова последователно, че би събудил завистта на всеки древноегипетски фараон или турски султан? И колко ли натовска може да е формация, която винаги е държала вратата широко отворена за руските енергийно-стратегически проекти?

Както по отношение на миналото, така и занапред няма да сбъркаме, ако вместо с такива етикети, обозначаваме ДПС като „Фирмата”. Или, ако предпочитате, „Корпорацията”.

Водещ принцип - изгодата

Без съмнение и за в бъдеще Корпорацията на Доган ще се опита да води същата до болка позната игра: когато ѝ е изгодно, ще подкрепя формалните титуляри на изпълнителната власт, а когато не, ще се присламчва към опозицията. От значение ще бъде, както винаги, само императивът да бъде увеличена печалбата. Трябва обаче да кажем, че любимият на ДПС пасианс днес се реди по-мъчно от когато и да било.

Тук не става дума за това да чакаме някой от чужбина да издърпа ушите на собственика и акционерите на Фирмата. Вярно е, че наскоро немският депутат-либерал от СвДП Томас Хакер заговори открито за влиянието на Анкара върху етническата партия и съмнителната репутация на Пеевски. Ала, в същото време, председателят на АЛДЕ Ханс ван Бален нарече акцията на протестиращите в „Росенец” „срамно” дело на „екстремисти” и заяви, че към Доган, който „въвел етническия мир в България”, трябва да се „отнасят с уважение”. 

Опасявам се, че само българските избиратели могат да покажат на Корпорацията докъде е възможно да се простира. 

Ще сгрешим, ако твърдим, че чудесата сътворени от хидроинженера Доган по време на „Тройната коалация”, възмущението от избора на г-н Пеевски за шеф на ДАНС, непопулярното управление на г-н Орешарски и фалитът на КТБ не са се отразили върху „маневреността” на ДПС и не са демонизирали публичния му облик. За кратко в началото на Прехода, поне за някои, ДПС беше катализатор на демократичните процеси. Но партията на Доган се превърна, бавно, но все по-категорично, в синоним на политическа проказа. Арогантността и самозабравянето на бившия председател, който започна открито да говори за обръчи от фирми и разпределяне на порции, докараха Фирмата до сегашния хал.

Гневът на българите

Семената, които пося Фирмата, родиха и продължават да будят гнева срещу машите на ДПС в съдебната система, като Гешев и Цацаров. Възмущението срещу плодовете на фирмената нива изгря в Росенец. В акцията и последвалите протести кулминира назрялата обществена нетърпимост към модела „ДПС”.

Ако през последните години стана ясно, че зацапаната Фирма може да влезе във властта само през задния вход, на фона на очертаващите се предсрочни избори изглежда, че санитарните изисквания спрямо всяка от формациите, които ще се опитат да убедят избирателите, че са носителите на промяната, ще бъдат по-безкомпромисни, откогато и да е било. И най-малкото съмнение, че марионетки или аватари на Фирмата са проникнали в следващото правителство, ще предизвика огромното омерзение на хората, които повече не могат да търпят зловонните, прогнили основи на настоящата „система”.