Христо Иванов: България е част от фронтовата линия на Русия

Положихте много усилия и внесохте доклад за отпадането на ветото за РСМ, в съответствие с френското предложение, а парламентът го прие с респектиращо мнозинство. Не можеше ли това да стане по-рано, така че темата да не се използва като мотив за свалянето на правителството?

Христо Иванов: Сигурно е могло, но ние зависехме от това кога френското председателство ще изработи своето предложение и се вместихме в срока, който изтича с френското председателство в края на юни. Това беше възможният политически прозорец, в който да се възползваме от едно много добро за нас предложение. Но можеше много по-рано да проведем един рационален публичен дебат, който беше подменен с компроматна кампания срещу правителството. Искам специално да подчертая, че аз съм вносител на доклад, който оформи окончателно усилията на българската дипломация и на екипа на премиера Петков. Разбира се, те стъпват и върху работата на предходните правителства. Просто се оказах онзи човек в парламента, който може да води спокоен разговор с всички и така се намерих в ролята на вносителя.

А какво значение имаше, че президентът Радев неочаквано застана зад предложението на Макрон? Това опит да закрепи своята разклатена евроатлантическа легитимност ли беше?

Христо Иванов: Не мисля, че беше неочаквано – към първоначалните условия на България с помощта и на президента беше добавено искането за промяна на конституцията в защита на правата на българите в Северна Македония. Това прибави ъгъл, от който европейските ни партньори успяха да разберат проблема на България. Защото защитата на човешките права на тях им е близка за разлика от езиковите и историческите спорове, които водим. Това спомогна да стигнем до тъй нареченото френско предложение.

Доколко вдигането на ветото срещу РСМ беше реален мотив на ИТН за свалянето на правителството или беше само претекст?

Христо Иванов: ИТН използва темата за Северна Македония буквално като предмет, с който да замерват правителството, за да решават някакви други битови и кадрови въпроси. Тази тема е прекалено важна, за да се спекулира с нея по този начин.

Успешните ви усилия за сваляне на ветото няма ли от дивидент да се превърнат в пасив, ако македонците от своя страна не подпишат?

Христо Иванов: След като европейските институции са изработили позиция – тя не е само на Франция, а е съгласувана с другите страни в Съюза и с Комисията, и след като тя е приета от България, това вече формира стандарт, червена линия, бих казал. Ако РСМ не я приеме, рискува да прати целия процес в началото и той да започне при много по-лоши условия. Ако не успеем да затворим темата сега, ще влязат в нов етап популистките злоупотреби с нея. Особено при едни предсрочни избори у нас. Бих апелирал към РСМ да не опитват да спъват процеса сега, защото после ще стане много по-трудно.

Да оставим македонците да мислят и да видим извън тях какви са причините, довели до падането на правителството. Можеше ли, например, да го спаси вътрешният диалог в коалицията, ако беше по-добър?

Христо Иванов: Каквито и други причини да има, за мен основната си остава зле скроената конструкция на коалицията. От самото начало предсказах, което не се хареса на много хора, че това ще доведе до мъчително взимане на решения, нестабилност и скорошни избори.

Наричате зле скроена конструкция присъствието на ИТН и БСП в нея ли?

Христо Иванов: Съставът на парламента е такъв, че коалицията по необходимост беше твърде разнородна. Когато обаче правиш коалиция от толкова различни партии – и идеологически, и като политическа култура, устройство и традиция, трябва да заложиш много ясни механизми за взимане на решения и комуникация. Ние не се справихме с това, което на шестия месец предизвика срив. Още преди да се стигне до по-съществени принципни сблъсъци, част от партньорите просто престанаха да си говорят, други не разбираха какво се говори и важните решения не можеха да се обсъждат и взимат.

Подозирате ли ИТН, че се е включила в коалицията, за да я взриви отвътре?

Христо Иванов: Хаосът във взимането на решения беше на всички нива и всеки можеше да се възползва от него.

Как гледате не хипотезата, че правителството беше свалено от Москва, а не от София?

Христо Иванов: Със сигурност свалянето на това правителство е било от първостепенен интерес за Москва. Хвърлянето на България в още по-голяма управленческа криза е от първостепенен интерес за Москва. Със сигурност от първостепенен интерес за Москва е гласовете, които заявяват евроатлантическа ориентация в този парламент, да не могат да се структурират в устойчива и резултатна политическа линия. Със сигурност от първостепенен интерес за Москва е тласкането на България към нови избори, в които популистки фашизоидни субекти да получат много по-голяма роля и да се превърнат, ако не в управляващ, то в блокиращ фактор. Със сигурност за тях е важно да няма ефективна борба с корупцията и оздравяване на институциите, както и да се предотврати скъсването ни с енергийната зависимост...

Може ли да твърдим, че до експанзията на Путин в Украйна основният приоритет за България беше борбата с корупцията, а след това стана запазването на евроатлантическата ѝ ориентация? И в тази връзка налага ли се смяна на репертоара от възможни политически компромиси?

Христо Иванов: Факт е, че войната променя приоритетите. Тя ни хвърли в една поредица от кризи, които нямаше как да бъдат предсказани. Факт е, че войната изисква от България да се отнесе много по-сериозно към темите, свързани със сигурността и евроатлантическата си принадлежност. Същевременно борбата с корупцията остава основен приоритет и в този контекст. Ние не можем да отблъснем руските хибридни атаки, ако най-напред не се справим с корупцията. Корупцията е първостепенна заплаха за сигурността ни.

Да, променената ситуация предполага търсенето на нови – не бих казал компромиси, защото в българския политически език това стана ругателство. Ние преминаваме в една фаза на политическата система, когато вече няма да има големи доминиращи формации и правителствата по условие ще стъпват на широки и сложни коалиции. Изкуството във вътрешната политика ще бъде изкуство на съгласието. Но това въобще не означава, че съгласията трябва да са безпринципни, просто трябва да намираме начин да си говорим и така да отстояваме принципите си. Става дума за нов политически език, който тепърва ще трябва да учим, защото конвулсиите в политиката през последната година и половина бяха резултат и на това, че не го знаем.

По повод на решението на парламента за отпадане на ветото Слави Трифонов излезе с отворено писмо, което фактически дели парламентарното пространство на две – ГЕРБ, ПП, БСП, ДПС и ДБ от една страна и ИТН и „Възраждане“ от друга. Как се чувствате в тази компания и тя може ли да свърши и някаква друга работа?

Христо Иванов: ИТН първо свалиха правителството, а сега се опитват всячески да замажат този факт с някакви нелепи внушения. Ние не за първи път по важни въпроси гласуваме с ГЕРБ и ДПС. Така стана по темата за Украйна, но тогава ИТН нямаха интерес от подобни атаки. Винаги честно и почтено сме заявявали, че когато става дума за национална сигурност, евроатлантическа ориентация, съдебна реформа, ще търсим взаимодействие с опозицията. А за да няма връщане към корупционни модели на управление, ГЕРБ и ДПС трябва да бъдат държани извън изпълнителната власт – това беше формулата, която ИТН безотговорно счупиха.

Говорите за ГЕРБ и ДПС като за опозиция, но как бихте могли да задържите властта при следващи избори? Мислили ли сте върху механизъм, по който да пренасочите площадната подкрепа, която и сега правителството получи, към урните? След протестите от 2020 година под вдигнатия юмрук на президента тя до голяма степен сякаш беше политически разпиляна…

Христо Иванов: Тук има една особеност – гражданската подкрепа по улиците обикновено идва от София и от няколко по-големи града. От тази гледна точка трябва да си коригираме оптиката. Разширяването на гражданската енергия до значим парламентарен вот и стабилна обществена подкрепа, която позволява устойчиви реформаторски действия, изисква дълга работа и то по правилата на системната политика. Именно това сякаш не отчитаме достатъчно и често хабим гражданската енергия с любителски действия и авантюри. Мисля, че днес трябва да си даваме сметка, че ако искаме да изградим някакъв устойчив вектор на развитие, той може да бъде само ясно демократичен, прозападен и насочен към върховенството на закона. Очевидно е, че липсва рецепта как да стане това и ще трябват трудни усилия. Но алтернатива няма.

Какъв е рискът обаче Путин да спечели войната не в Украйна, а у нас и тук да инсталира правителство, лоялно към неговия режим?

Христо Иванов: И ние, и Украйна сме част от една много по-мащабна фронтова линия на противопоставяне срещу досегашния модел на международни отношения в опит за реставрация на Русия като глобална империя, налагаща алтернативна посока на развитие в Източна Европа. На първия етап може да е достатъчно ние да си стоим в ЕС и НАТО, но да бъдем приведени в състояние на все по-голяма невменяемост, така че важни решения в тези формати да бъдат силно затруднени или дори блокирани.

Това не е ли същото?

Христо Иванов: Това е много по-лесно от инсталирането на открито пропутински режим. Ако не успеем да излезем от спиралата от политически кризи и невъзможността за взимане на важни решения, ние много скоро ще се окажем в описаното състояние. Достатъчни са още едни избори, които да произведат поредния безплоден парламент...

Какъв е политическият потенциал на партии като вашата или като ПП да спрат путинизацията на страната?

Христо Иванов: Нашият шанс е да предложим на хората зряло и устойчиво лидерство, управление, което се съобразява с институциите и не води излишни войни във всички направления, просто защото не знае какво друго да прави. Трябва умереност, рационалност, скучен професионализъм и дори, ако щете, скромност. Особено скромност! Такъв подход може да се окаже много по-привлекателен за хората от познатите гръмки политически заклинания.