Ще се реши ли най-сетне спорът за името "Македония"?

В началото на статията, озаглавена „Безименно нещастие“, балканският експерт на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” разяснява накратко същината на спора: „Гърция не ще да признае на Македония правото да се казва Македония, защото подобно име накърнявало гръцката история и здравото народностно чувство. (…) Единствено гърците имали право да притежават името „Македония", защото в крайна сметка Александър Велики с огън и меч разнесъл по цял свят не друго, а елинистичната култура."

Михаел Мартенс припомня също някои скрити страни на спора и последните стъпки в опита за решаването му: „Преди няколко години до обществеността достигнаха няколко грами от американски дипломати, според които на четири очи много гръцки политици признавали, че официалната позиция на Атина по спора за името е абсурдна, но какво да правиш: Когато веднъж си се врекъл в някаква несмислена идея, вече не можеш току-така да се откажеш от нея, без да си плюеш в лицето. Гръцкият премиер Алексис Ципрас и неговият външен министър Никос Коциас не са жертва на този политически делириум. Ципрас и неговата партия могат да бъдат обвинявани в какво ли не, но те никога не са били щурмови отряд на антично обвеяното опиянение в спора за името. Ципрас и Коциас определено разбират, че Гърция не допринася за стабилността на малката си северна съседка, като непрекъснато пречи на западната ѝ интеграция. А нестабилността на Балканите изобщо не е в интерес на Гърция."

Авторът на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“  проследява хода на преговорите за името, един тур от които се проведе и в София. Според него, в края на май се е очертало известно споразумение около името „Северна Македония" – поне на техническо равнище.

Националистите от двете страни си приличат повече, отколкото подозират

„Коциас наскоро беше в Берлин и проведе разговори във Външното министерство и в канцлерство. У своите събеседници той остави впечатлението, че има сериозен интерес да се намери решение и дори е готов да си навлече вътрешно-политически ядове по тази причина. Защото съпротивата вече се надига. Македонските и гръцките националисти, които си приличат доста повече, отколкото сами са склонни да признаят, в добре познат синхрон възнамеряват да протестират срещу компромиса."

Мартенс пише за демонстрациите, които вече се проведоха в Атина, в Солун и в няколко други провинциални града. С поглед към Скопие, авторът цитира съпротивата на опозиционната партия ВМРО, чийто нов лидер Християн Мицкоски обвинява правителството в „разпродаване на националните интереси" – сякаш тези интереси се състоят в трайната изолация на страната, коментира Мартенс. По-нататък в статията му четем:

„Досега нито Ципрас, нито Заев се поддават на натиска чрез протести или чрез подобни аргументи, въпреки това обаче преговорите им могат да се провалят – и то по най-различни причини. Защото досега няма подписано дори споразумение между Гърция и Македония, а едно такова бъдещо споразумение ще бъде само началото. За ратификацията му Ципрас трябва да разчита на помощ от опозицията в Атина, защото коалиционният му партньор, дяснопопулистките „Независими гърци", по никакъв начин няма да гласува за решение, съдържащо името „Македония". Заев пък обеща в предизборната си кампания, че евентуалното решение не само ще бъде гласувано в парламента, а ще бъде подложено и на референдум. Според оптимистичния сценарий на Скопие, сега бързо трябва да се подпише споразумение, за да може Македония да получи покана за НАТО още по време на срещата на върха на Алианса през юли. После обаче трябва да се видят резултатите от референдума, който Заев може да насрочи през септември или октомври."

В края на статията Михаел Мартенс пише, че през последните дни от Атина идват обезкуражаващи сигнали, а разговорите сякаш отново са попаднали в задънена улица. Според него обаче това не означава окончателен провал, а навярно само отлагане на споразумението.