15-те смъртни гряха на Църквата
23 декември 2014За да изброи грешките на своите най-близки сътрудници, папа Франциск използва голяма част от терминологията в речниците по медицина. Той назова 15 отделни "болести", от които страдали членовете на Курията - главния административен орган на Светия престол и Ватикана. Например "екзистенциална щизофрения" - болестта на онези във Ватикана, които водят двойствен живот. Диагнозата "духовен Алцхаймер" пък се отнася за онези духовници, които са забравили връзката си с Христос и са станали "роби на своите страсти, капризи и мании".
Диагнозите на папата
На първо място Франциск назова грешката на висшите духовници да се смятат за безсмъртни, вечни или незаменими. "Една Курия, която не се стреми да стане по-добра, е като болно тяло", каза папата и добави, че в това отношение много може да помогне една разходка до гробищата: "Там можем да видим имената на всички, които са се смятали за незаменими", посочи той. Сред другите заболявания на Курията папата посочи жаждата за власт, празнодумството и тщеславието. С тези термини той характеризира хората, които "вършат работа, мислейки само за това какво ще получат, а не какво могат да дадат", каза Франциск, наричайки ги още "дребнави и нещастни хора, които се водят само от своя собствен егоизъм". Като "тероризъм на празнодумството" той определи болестта на "страхливците, които нямат куража да говорят открито, а се крият зад гърбовете на другите".
Шокиращо прозвучаха и другите формулировки на папата, посочват осведомителните агенции: "алчност", "користолюбие", "лицемерие", "боричкания за слава" той използва по адрес на онези кардинали, епископи и другите висши духовници, които използват кариерата си във Ватикана, за да получат власт и богатство. Те живеят в един "лицемерен, паралелен свят, в който не зачитат тъкмо онези принципи, които най-строго проповядват пред останалите хора. Те живеят "двуличен и разпуснат живот", предупреди главата на Римокатолическата църква.
Сред недъзите на висшите духовници той изреди още бездушието, което им позволява да гледат безучастно на чуждите провали; подмазвачеството и флирта с висшестоящите, с цел лично облагодетелстване; алчността, която кара хората да запълват празнотата в сърцата си с материални неща, от които всъщност нямат нужда и още и още.. Светият отец порица и създаването на "затворени кръгове", които се поставят над общността: по думите му, тази болест "започва с добри намерения, но с времето превръща хората в роби", а самата тя се изражда в раково образувание, застрашаващо хармонията и съгласието. Папата заклейми още стремежа към светска слава и горделивостта, както и желанието на някои хора да увеличават властта си, клеветейки другите и опитвайки се да се представят за по-компетентни от останалите.
Папата и реформата
Папа Франциск отправи и пожелания към членовете на Курията, приканвайки ги да направят "истински преглед на съвестта си". Оздравяването е плод на осъзнаване на болестта", отбеляза той и призова епископите и кардиналите да оставят Светия дух да вдъхновява делата им. Светият отец поиска и прошка за своите слабости и тези на неговите съветници, а също и за някои много болезнени скандали.
След избирането си през март 2013 г. папа Франциск задвижи дълбоки реформи в Курията, които се натъкват на сериозна вътрешна съпротива сред нейните членове. Под негово ръководство работи специална група от девет кардинали която разработва идеи за реформа. Очаква се тази реформа да приключи не по-рано от 2016 година, припомня по този повод АФП.