Ядрените амбиции на Турция и опасната зависимост от Русия

"Турция вече е част от държавите, които имат ядрени мощности”, обяви тържествено Реджеп Ердоган при пускането на първия реактор на първата атомна електроцентрала в Турция. Това беше през април 2023 г., а АЕЦ “Аккую”, близо до южния турски град Мерсин, още не е готова. Очаква се тази централа да покрива около десет на сто от енергийните нужди на страната. 12 милиона турци ще получават електричество от тази АЕЦ, в която вече са вложени около 20 милиарда щатски долара.

Определяната като история на успеха централа е наричана още “най-мащабното сътрудничество в историята на двустранните отношения между Русия и Турция”. В началото първата турска атомна централа беше изцяло собственост на руската държавна компания “Росатом”. В договора за строежа ѝ е описано, че Русия винаги трябва да притежава не по-малко от 51 процента от централата. Въпреки че останалите 49 на сто трябваше да бъдат разпределени между турски инвеститори, това не се е случило засега.

Само един турчин беше част от борда на директорите на АЕЦ “Аккую”, но за кратко. Бизнесменът Джюнеид Запсу се оттегли, като обясни, че "искането му за достъп до физически срещи, както и до информация и документи, свързани с обществени въпроси, не е било удовлетворено”. Сега в борда на новата атомна централа няма нито един турски гражданин.

Втора атомна централа - също руска собственост

Турция иска да стане по-независима енергийно. Планира се и втора атомна централа в град Синоп на брега на Черно море - съвсем близо до Русия. Анкара води преговори със САЩ, Япония, Южна Корея и Русия за спонсорирането на тази централа. Планове съществуват и за трета АЕЦ - в Инеада, само на 12 километра от границата с България. За нея се водят преговори с Китай.

Плановете за АЕЦ в Синоп вече се материализират и изглежда отново Русия ще е собственик. В руския парламент това беше обявено от генералния директор на “Росатом”, но турските власти не са коментирали изказването. На срещата на Путин и Ердоган през септември 2023 г. Обаче турският президент похвали сътрудничеството между двете държави за АЕЦ “Аккую” и каза, че “може да се правят стъпки и към централата в Синоп”.

Руското влияние и на двете морета

Такова решение обаче ще задълбочи зависимостта на Турция от Русия и ще създаде проблеми на Анкара със Запада, смятат наблюдатели. Според турския дипломат Митхат Ренде с инвестициите си в Турция Русия цели да подкопае единността на партньорите в НАТО.

Енергийният експерт Али Ариф Актюрк също подчертава стратегическото значение на централата за Русия. "Целта на руснаците не е просто да инвестират в ядрена енергия, а да инвестират в страна от НАТО", казва Актюрк.

Местоположението на двете централи е от решаващо значение: АЕЦ “Аккую” е построена на брега на Средиземно море, докато централата в Синоп ще бъде изградена в най-северната точка на страната, на брега на Черно море. Експертите посочват рисковете от изграждането на нови атомни електроцентрали под руски контрол на две стратегически важни морета. Актюрк се опасява, че в бъдеще Русия може дори да използва законовите си привилегии, за да попречи на бойните кораби да акостират в тези пристанищни градове.

Зависимостта се задълбочава

Едно от обещанията, дадени в “Аккую”, е, че благодарение на централата Турция ще стане по-енергийно независима. Според експерти обаче е точно обратното.

От началото на войната в Украйна Турция се е превърнала в един от най-важните вносители на руска енергия. По тази причина от началото на войната Турция се възползва от отстъпки до 30% от цената на руските продукти. Според анализ на Ройтерс турските власти и компании са увеличили вноса на руски суров петрол, като са спестили около 2 млрд. долара през 2023 г. Понастоящем Турция получава около 40% от вносния си природен газ от Русия.

По последни данни на Регулаторния орган за енергийния пазар в страната зависимостта на Турция от Русия по отношение на суровия петрол и петролните продукти вече е нараснала до 68%. В края на 2022 г. този дял е бил около 41%.

Лошият пример: Германия

Дипломатът Ренде подчертава, че втората електроцентрала, построена от Русия, ще задълбочи зависимостите на Турция. "Това, от което всъщност се нуждаем, е устойчива енергийна кошница. Независимо от това коя държава участва, не мисля, че е разумна политика да ставаме толкова зависими от една-единствена държава в дългосрочен план", казва Ренде. Той дава пример с Германия: "Германската тежка промишленост изпадна в сериозни затруднения след избухването на войната в Украйна".

Енергийният експерт Неждет Памир потвърждава това. "С 'Аккую' Турция е 100% зависима от Русия. Това е изключително рисковано. Независимо от коя държава се поставяте в такава зависимост, това е огромен проблем за енергийната и икономическата сигурност, както и за външната политика", казва Памир.

Зависимост от износа вместо от трансфера на технологии

Подобно на много други наблюдатели, Ренде подчертава, че Турция изпитва трудности при намирането на финансиране за своите атомни електроцентрали. Ранде смята, че при сегашните обстоятелства почти никоя държава в света не би инвестирала в изграждането на атомна електроцентрала в чужбина.

Според Актюрк има много критични въпроси без отговор - някои от тях се отнасят до руското влияние върху проектите, други - до ядрената енергия като източник на енергия въобще. Актюрк добавя и въпрос, който изглежда донякъде риторичен: "Могат ли хората и държавите, които ще отговарят за проекта, изобщо да създадат култура на доверие?"

Освен изграждането на атомни електроцентрали, Путин иска да превърне Турция в така наречения "газов хъб" - с други думи, да изнася руски газ за Европа през Турция. Ердоган харесва тази идея.