Как китайският юан крепи икономиката на Путин

Спадът в приходите от продажбата на нефт и газ заради западните санкции доведе до увеличение на руския бюджетен дефицит и сега Кремъл разпродава част от резервите си в китайска валута. През 2022 година руският бюджетен дефицит възлезе на 3,3 трилиона рубли (45 милиарда евро) или 2,3 процента от БВП. Спадът в експортната цена на руския нефт под 50 долара за барел може да увеличи дефицита още повече и да накара Кремъл да продава юани още по-активно, смятат анализаторите от агенция Блумбърг.

Бюджетът на Русия за 2023 година е съставен на базата на средногодишна цена от 70 долара за барел, като петролното ембарго на ЕС заедно с установения ценови таван за него от 60 долара струват на Кремъл над 160 милиона евро дневно, изчисляват анализатори.

Руският икономист Николай Корженевски подчертава, че тези цифри са свидетелство за влошаване на ситуацията с руските държавни финанси. „За една година ситуацията може да стане критична, ако се окаже невъзможно да се правят разходи, без да се наруши макроикономическото равновесие." Американският професор Марк Кац пък заявява пред ДВ, че ако Путин използва юаните за балансиране на бюджета, това може да засили зависимостта на Русия от Китай.

Времето е пари

Както пише Блумбърг, позовавайки се на анализатори и експерти от банка Citigroup, ако доходите на Кремъл от продажбата на нефт не паднат рязко, Русия ще може да води войната в Украйна цели три години. Преценките на агенцията са, че руските резерви в юани могат да се свършат през 2023 година, ако цената на руския нефт падне до 25 долара за барел и още повече.

Същевременно експертите от Citigroup предполагат, че и при цена на нефта от 35 долара за барел Русия ще изхарчи изцяло резервите си в юани тази година. Руското правителство би могло да попълни наново тези свои запаси, ако стойността на нефта надхвърли 60 долара, казват анализаторите.

Създаването на резервите

Путин прави китайския юан основна резервна валута след въвеждането на санкциите от Вашингтон и Брюксел, довели до замразяването на 300 милиарда долара валутни резерви на Руската централна банка. По думите на руския министър на финансите Антон Силуанов от всички валути на „приятелски страни" юанът „в най-голяма степен притежава характеристиките на резервна валута и достатъчна ликвидност на вътрешния валутен пазар". Но експертите смятат, че именно по този начин Русия може да изпадне в големи финансови затруднения, ако войната в Украйна се проточи.

Германският икономист Ерик Хонц е на мнение, че Русия се опитва да покаже на пазарите как рублата продължава да се конвертира в друга основна световна валута. Що се отнася до влиянието на Китай, руските продажби на юани влизат в „пряко противоречие" с усилията на Пекин да получи по-широко признание за валутата си за плащания по международни сделки, особено на стоковите пазари, смята Хонц.

Икономиките се сближават

На фона на войната в Украйна руската икономика се е сближила с китайската. Това се отнася най-вече за енергийните планове на Москва, предвиждащи увеличение на износа за Китай.

Двустранната търговия между Китай и Русия през 2022 година се е увеличила с близо 34,5 процента до рекордните 172,5 милиарда долара, а поставената цел до 2024 е обемът да достигне 200 милиарда.

Руският икономист Станислав Митрахович изброява трите основни риска, с които може да се сблъска Русия, ако започне да залага все повече на юана. На първо място руската финансова система не е добре приспособена и до голяма степен не е готова за проблемите, свързани с голямата зависимост от юана, казва той пред ДВ. На второ място курсът на юана се регулира от китайската държава, което може да превърне Русия в „заложничка на китайските интереси". И на трето място - юанът остава вързан към други световен валути, което означава, че Китайската централна банка може лесно да го девалвира за вътрешни цели.