Как НФК оряза парите за превод на българска литература
26 август 20232023 г. е годината, в която българската литература завладя света. След като всички институции се изредиха да поздравяват Георги Господинов и Анджела Родел за наградата "Букър" обаче, Национален Фонд "Култура" (НФК) оряза финансирането за преводна литература от български език и сериозно ограничи държавите, които могат да кандидатстват.
За да бъдат превеждани и издавани български автори в чужбина
"Дълги години България е единствената страна от ЕС, която няма своя институция, занимаваща се с подкрепа за издаването на българска литература в чужбина. Към днешна дата с тази задача у нас се занимава НФК", припомни във Фейсбук Адриана Иванова, координатор във фондация "Следваща страница".
Целта на програма "Преводи" е да финансира с публични средства проекти за преводи и публикуване на книги от български автори. Кандидатурите се подават от чуждестранните издателства и преводачите от български. Целта е "по-устойчивото позициониране на българска литература и автори в международен план, осигуряване на по-голяма заетост и стабилност на преводачи от български език, както и установяване на дългосрочни партньорства", четем в описанието на програмата.
През 2022 г. по програмата са подадени 34 кандидатури, от които одобрените са 24. Отпуснатото финансиране е 294 126,69 лв. от общ бюджет 300 хил. лева. "Подкрепата за книгоиздаването чрез подпомагане на издателската дейност и популяризиране на българската книга по света" е изведена като приоритет и в бюджетната прогноза за периода 2022-2024 г., одобрена от тогавашният министър-председател Кирил Петков. Защо тогава сега средствата са орязани?
Подкрепа, но само на думи
Според актуалните отчети средствата за субсидии на творчески проекти към НФК нарастват със 187,5 хил. лева. през 2022 г. Нарастване има и при средствата за персонал и разходи на НФК. За тях се отпускат над половин милион лева повече.
За тази година на НФК са отредени малко над 9 млн. лева. По друго перо на Министерството на културата бюджетна програма "Популяризиране на българската култура в чужбина", са разпределени малко над 6 млн. лева. Това, което вече липсва, са подпомагащите средства, отпускани по време на пандемията. Затова и през 2023 г. за преводна литература са отделени едва 75 600 лева. В допълнение, дефиницията на НФК за чужбина е радикално променена.
"Тази година могат да кандидатстват само страни-членки на ЕС - интересен прецедент. По време на обсъждането на предстоящото откриване на програмата, на което бяхме поканени от НФК преди месец, зададох въпроса: "Защо?". Беше ми отговорено, че не е трябвало Великобритнаия да излиза от Евросъюза, а за Северна Македония - "Да влязат в ЕС и тогава да издават!", коментира Гергана Панчева от литературна агенция "София", която представлява български автори зад граница.
В свой коментар във Фейсбук от НФК пишат, че "в ЕС влизат Ирландия и Малта (т.е. английският език е допустим), както и Кипър (т.е. турският език е допустим)." Не става ясно обаче как издателство, което се намира в САЩ или Турция, които са много по-големи пазари от Ирландия и Кипър, ще бъде допуснато по тези условия.
Панчева допълва, че максималното финансиране за проект е 20 хил. лева, което при груби сметки означава, че ще бъдат финансирани до 5 превода. Отчетът от 2022 г. показва, че средно един преводен проект получава около 15 хил. лева, тоест това предположение не е далеч от истината.
При тези параметри през 2023 г. - годината, в която България влезе на международната литературна сцена - ще се подпомага преводът на пет пъти по-малко българска литература. Абсурдите не свършват дотук: формулярите за чуждестранни издатели до момента са налични само на кирилица, а системата отхвърля небългарски ДДС номера, казват запознати.
"Сега ще стане невъзможно"
"Издаването на българска литература извън границите на България и до сега беше трудно. Сега ще стане невъзможно", каза Мария-Йоанна Стоядинович, преводач от и на сръбски език. "Така представен и с такива условия този конкурс може да се нарече само гавра с българската литература и с нейните преводачи."
"Без думи съм, а явно така и ще остана, щом НФК няма да финансира преводи, издадени в САЩ или Велика Британия", написа и Анджела Родел. В този дух реагираха много преводачи, някои от които - като Мари-Врина Николов - са отличени за работата си в България и в държавите, на чийто език превеждат.
Светлозар Желев коментира географските рестрикции на НФК: "Тази година ЕС е почетен гост на панаира на книгата в Гуадалахара, Мексико, най-големият испаноезичен панаир на книгата в цяла Америка. Там ще има двама български автори, а един от най-големите преводачи от български език е проф. Рейнал Перес Васкес, който живее и работи в Мексико. Издателства от Турция, Сърбия и Северна Македония, Албания и Босна също няма да могат да кандидатстват, а те са 70% от всички желаещи да издават въобще българска литература. И стратегически страни за българската културна политика. Да не говорим за арабския, където безброй български книги преведе Хайри Хамдан."
Липсва визия и грижа за българската култура
"В Румъния има Румънски културен институт, вдъхновен от полския и чешки институти. Към него има "Център за книги", който предлага програми за превод и популяризиране на румънска литература. Бюджетът тази година също е намален, но е огромен, в сравнение с нашия - 900 хил. леи (над 350 хил. лв.). Миналата година при актуализирането на бюджета есента бяха отпуснати още средства. Няма ограничение кой може да кандидатства", казва Лора Ненковска, преводачка от и на румънски. "От 2004 г. насам има около 80 преведени книги от румънски на български. Книгите, преведени от български на румънски, се броят на пръстите на двете ми ръце."
Успехите на шахматистката Нургюл Салимова отново ни припомниха, че в България често помощта по трудния път към успеха отсъства, но не и гордостта, когато вече са постигнати постижения. И ако новата ни история е предоставила достатъчно оправдания за състоянието на културата ни в България и по света, то примерът от съседна Румъния показва еднозначно, че оправданията са на свършване. Все по-ясно си личи липсата на визия и грижа за българската култура. Не стига само да се закичим с нечий успех.