"Как се прощава такова зло?": Могиляне, 39 години по-късно

След създаването на ДПС всяка година на това място се стичат хиляди хора, а възпоменателните митинги се превръщат в трибуна за политически послания.

И на този 26-и декември към чешмата паметник на невръстната Тюркян заприиждаха огромни тълпи от целия Кърджалийски регион и неизменните български депутати, гости от Турция, пратеници на партийните структури от страната, както и многобройна полиция.

"Не се забравя злото, няма прошка"

Дурмуш Ахмед от близкото до областния град село Дъждино не иска да си спомня за смутното време. "Сърцето ми кърви. Всички онези злини, репресиите, стотиците затворени зад решетки, всичко това ни смаза, но все пак издържахме", казва той. Семейството му се преселило от градчето Джебел в Дъждино след кървавата разправа на милицията и войската, изпратени да потушат бунта на местните срещу насилието, цинично наречено "Възродителен процес". Последната седмица на 1984 г. в региона е белязана с огромната мъка на подложените на асимилация български турци. И с победата на комунистическия режим. 70-годишният Дурмуш говори с буца в гърлото и едва сдържа сълзите си: "В последвалите 5 години животът ни беше изключително тежък, не можеш да се примириш, че по нечия зловеща воля рожденото ти име е отнето. И няма нито един наказан. Как се преглъща смъртта на невинната Тюркян, разстреляна в майчиния скут по време на мирен протест?!"

"Селото ни беше нападнато от въоръжени до зъби милиционери и войска на 25 декември, точно на рождения ден на дъщеря ни. Принудиха ни с насилие да предадем паспортите си. Чувахме за протестите в Млечино, Башево, за ужаса на хората, тръгнали срещу танковете. Това не се забравя никога и винаги на рождения ден на щерката си го спомняме, то остана като черна дамга върху личния ни празник", казва съпругата му Хайрие.

Простихте ли, питам ги. Не, тихо отсичат двамата и гледат в земята. "Как се прощава такова зло, коя държава е причинила подобно насилие върху гражданите си?", отговаря възрастният мъж.

С тях са гостите от Бурса Белкъз и Фехми Дурмушоглу. Фехми е бил 18-годишен, когато през 1978 г. родителите му решават да се изселят в Турция по действащата тогава междудържавна спогодба. "В началото не разбирах какво става и не усещах особено промяната в живота ми, после и турските управници го усложниха. На практика няма никаква разлика между Турция и България в това отношение, политиците си играят с човешките съдби", коментира той. По време на преименуването и трагичните събития от края на 1984 г. е бил в Турция и много трудно, почти невъзможно било да се ориентират какво точно става в България: "На турските новини ли да вярваме, или да търсим достъп до българските? Нямаше как, дори по телефоните не можехме да се свържем с близките си. И когато през 1989-а прокудените започнаха да прииждат, слушахме техните разкази и плачехме с тях."

Съпругата му Белкъз казва, че отдавна не таят злоба, защото общностите в България живеят заедно и в разбирателство. "Всичко е в главите на политиците, такъв беше тоталитарният режим с всичките му извращения. Учехме в гимназиите и вече знаехме какво предстои, а то не беше никак добро, напротив. Изселихме се, нямахме друг избор. И оцеляхме. Но онова, което останалите хора преживяха, е невъобразимо", уточнява тя, а групичката им потегля към паметника.

"ДПС ще се върне при вас" и "Обичам ви!"

Беше предварително известно, че новият председател на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски ще пристигне до Тюркян чешма и той наистина слезе при народа. Посрещнат и прекъсван често с масови ръкопляскания, Пеевски произведе новина.

"Ще го кажа не като политик, а като човек: смятам, че ДПС трябва да се върне обратно при вас. Защото почетният председател д-р Ахмед Доган преди година каза нещо, което мисля, че мнозина не разбраха: "Върнете връзката с нашите хора! Изгубихме я някъде през последните 10 години", заяви той от високата над 2,5 метра открита сцена. И продължи пламенната си реч с извинение и заричане: "За това ви се извинявам, ще хвърля всички сили да започнем да го поправяме, да има реални неща, които да виждате всеки ден, а не само да ви призоваваме да ни подкрепяте на избори. Ще бъдем до вас, за което си давам думата!"

В словото си кандидатът за лидер на ДПС обвърза промените в Конституцията с т.нар. Възродителен процес. Той посочи, че "щом 39 години по-късно търсим наказания, значи има много каквото да свършим. Щом зверствата на тоталитарния режим все още не са наказани, значи трябва да работим по тази тема, защото това зло не може да остане ненаказано". Пеевски подчерта, че заради това са се борили за приемането на новата Конституция, "за да може да ограничим това да не се върне никога - някой еднолично да ръководи държавата и да реши, че може да прави онова отпреди 39 години".

Особено активният напоследък депутат се зарече, че ДПС ще бъде гарант тези събития никога да не се повтарят. Той изрази преклонение пред жертвите на тоталитарния режим и увери, че виждал болката в очите на потърпевшите, която не е отминала. "Ще се борим това никога повече да не се случи в България, защото благодарение на вас дойде демокрацията и винаги ще ви бъдем благодарни", обеща Пеевски и не пропусна да сподели как се натъжил пред гроба на бебето Тюркян. Накрая приключи речта си с пожелания за мирна 2024 г. и извика: "Обичам ви!", както някога завършваше обръщенията си почетният лидер Ахмед Доган. Последва поредна експлозия от овации.

Така по-бързо от всякога възпоменателният митинг стигна финала си, хорското гъмжило се втурна към кебапчийниците и пазарските сергии. Депутатът бизнесмен, попаднал под ударите на "Магнитски" и санкциониран както от САЩ, така и Великобритания заради корупция, беше мигом обграден от армията гардове и пое към изхода на събитието, пътьом се снима с деца. Но не се спря и за минута при журналистите.

Ще има ли възмездие за престъплението на режима?

В края на месец май 2022 г. Военно-окръжната прокуратура в София прекрати делото за т.нар. Възродителен процес, след като два месеца по-рано почина последният жив обвиняем по него - бившият комунистически министър-председател Георги Атанасов, писа тогава сайтът desebg.com. Преди това си отидоха от света другите обвиняеми: генералният секретар на БКП Тодор Живков, генерал Димитър Стоянов - министър на вътрешните работи, Петър Младенов - министър на външните работи, и Пенчо Кубадински - член на Политбюро на БКП.

Делото беше заведено от Прокуратурата на въоръжените сили през 1991 г. за установяване на виновните за насилствената смяна на имената на турското малцинство в НРБ, извършена от тоталитарния режим на БКП, ръководен от Тодор Живков. Държавното обвинение обаче така и не се справи с това предизвикателство, а двата опита да вкара делото в съда се оказаха неуспешни главно заради нежеланието ѝ да разпита като свидетели жертвите на "Възродителния процес", въдворени без съд и присъда в концлагера "Белене".

Прекратяването на делото провокира гнева на потърпевши от насилствената асимилация и в края на юни 2022 г. те се събраха на протест пред Съдебната палата. Сред тях бяха и членове на Гражданската организация за справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите.

Впоследствие обаче състав на Софийския апелативен съд (САС) с председател Камен Иванов отмени постановлението на Военно-окръжната прокуратура в София, с което тя бе прекратила следствието за "Възродителния процес". С определението си от 22 декември 2022 г. САС на практика връща делото на прокуратурата за продължаване на процесуално-следствените действия. Определението на съда не подлежи на обжалване. В документа се подчертава, че с постановлението на Военно-окръжната прокуратура в София "са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на пострадалите".

Един от най-важните изводи на САС засяга наложеното от прокуратурата от самото начало ограничение на кръга на лицата, за които се смята, че са извършили престъпления по "Възродителния процес" и разследването само на политическите фигури от върхушката на БКП. Софийският апелативен съд констатира, че повече от 30 години прокуратурата не е разследвала престъпления на други лица, представители на тоталитарния комунистически режим, които са замесени в осъществяването на "Възродителния процес".

Дали има някаква надежда за възмездие е твърде рано да се каже. Към момента България разполага с изпълняващ длъжността главен прокурор, с определени поправки в Конституцията в името на съдебната реформа и с все още живи, оцелели от чудовищната репресия. Ще се намерят ли нови обвиняеми обаче остава под въпрос.