"Ако не се надигаме, кой ще ни защити?", риторично пита един от протестиращите пред Съдебната палата в София. Събралите се са жители на Цалапица и са тук заради убийството на 24-годишния Димитър Малинов. Хората не крият гнева си - те блокираха магистрала "Тракия", дойдоха пред МВР, бяха пред съда в Пловдив. Защото искат онова, което никоя власт в България не успява да осигури - справедливост.
Димитър е пребит до смърт и заровен в сметище край селото. Соченият за негов убиец e избягал в Германия 3 дни след убийството, а задържаните за "лично укривателство" близнаци са предпочели да останат в ареста поради заплаха от линч.
Полицията тотално се е изтеглила от малките населени места
Всички те са от Цалапица, голямо и живо селище близо до Пловдив, едно от петте в община Родопи, чието население се е увеличило през последните години. В него живеят около 4000 души, има много младежи и хора в активна възраст, което означава достатъчно силна обществена енергия и воля за протести. Но в стотици други български селца, обитавани предимно от старци, които местни лумпени тероризират за пари, цари примирение. Дори жалби до полицията не пускат, защото после ще стане по-лошо - ще ги пребият или ще запалят къщите им, а няма кой да ги защити.
Протестът на хората от Цалапица не може да бъде пречупен от ad hoc законови промени, каквито бяха приети след случая с 18-годишната жертва на домашно насилие от Стара Загора. Гневът им изригна спонтанно заради системно бездействие на полицията и тоталното ѝ изтегляне от малките населени места, където просто манкира дейност. Не може да ги залъжат с отстранените от постовете им старши комисар Васил Костадинов, шеф на Областната дирекция на МВР-Пловдив, и началника на РУ-Стамболийски главен инспектор Ангел Керпиев, който е на тази позиция близо 13 години, назначен в първия кабинет на ГЕРБ.
Известна е практиката на МВР да преназначава, вместо да уволнява, а Цалапица иска Керпиев да напусне системата заради бездействие при разследването, съмнения за протекции и сигнали срещу него, които били потулвани.
Несбъднати предизборни обещания
Идват местни избори в края на октомври и не е добре да има огнища на социално напрежение, затова властта пуска в ход обичайните залъгалки, за да успокои напрежението. Обичайни, защото са прийом на всяка власт. В следващите 2 месеца ще има денонощно полицейско присъствие в Цалапица, жандармерия през деня, специализирани полицейски сили през нощта. Също и 15 охранителни камери, като за догодина видеонаблюдението щяло да се разшири - стига да не забравят обещанията, щом спаднат градусите на напрежение.
"Полицейското присъствие" в малките населени места е болна и нерешена тема от години. Политическият цинизъм вероятно е изчислил, че в тези села живеят пренебрежимо малко избиратели и не си струва да се хаби ресурс - нито финансов, нито човешки. Каквито и мерки да се предприемаха, те винаги бяха временни, преди избори или след поредица нагли и жестоки грабежи, с каквито се прочу например плевенското село Мечка.
По време на всяко свое правителство Бойко Борисов искаше да бъде осигурено "полицейско присъствие" в малките населени места. В края на втория си кабинет предизборно дори лансира идеята за назначаване на бивши военни и пенсионери за полицейски сътрудници. Но каквито и отряди да се сформират, нищо не може да замени силите на реда и техните законови правомощия. Възможността за частна охрана на градове и села, предвидена в Закона за частната охранителна дейност, беше отменена след образувано в Конституционния съд дело. В противен случай можеше да се повтори в български вариант сюжетът от филма "Седемте самураи", в който селяни наеха седмина въоръжени мъже, за да ги защитят от нашествията на грабители.
Какво прави МВР?
Хората в Цалапица са толкова гневни от бездействието на полицията, че искат доживотни присъди за убиеца (или убийците) на Димитър. Не полицията, а доброволци от селото открили на записи от камери, че на 20 юли Димитър е качен в черен мерцедес, оказал се на бащата на братята близнаци. Разкритията отприщиха възмущението на местните хора, които поискаха да бъдат арестувани и нападнаха с камъни и дървета къщата им. Пред телевизионните камери жители на Цалапица споделиха, че братята са тормозили и други младежи от селото и потърпевшите са повече. Получиха временно "засилено полицейско присъствие" и още камери, както и уверение, че избягалият в Германия запозрян за убийството е "локализиран". Обаче не е заловен.
Какво всъщност прави МВР? Всяка година протестира за по-високи заплати - и ги получава. Също така отчита спад на престъпността и повишаване на разкриваемостта, както се вижда от стратегията за превенция на престъпността 2021-2030 г. Насред таблиците в нея за периода 2010-2020 г., които показват спад на кражбите, грабежите, измамите, посегателствата на МПС, има и две, при които тенденцията е обратна - домашното насилие и престъпленията, свързани с наркотици.
Онова, което запали искрата в Цалапица обаче не беше самото убийство, а затишието и мудността на МВР. Досущ като при 18-годишното нарязано момиче от Стара Загора, чийто случай липсваше от полицейския бюлетин, а институциите щяха да си мълчат, ако не бяха близки на семейството. След ареста на братята от Цалапица, хора от селото се осмелиха да проговорят публично за техни прояви като побойници.
"Ако Вашите деца растат тук, бихте ли ги оставили да растат сред такова общество, с такива изверги, каквито са възпитали тия родители?", запита жител на Цалапица пред камера на пловдивското издание "Марица". Полицейското присъствие няма да поправи обществото, нито ще превъзпита нечии деца. Но ако обществото не вярва на МВР, че ще го защити от изверги, за какво изобщо му е МВР?