"Не ни искат": трагичната съдба на сирийците в Ливан

През 2012 година 50-годишният Уалид Мухамад Абдел-Баки бяга от войната в Сирия в съседен Ливан. Днес обаче той иска да се върне в родината си. Решаваща роля за неговото решение изиграва нападението срещу сина му.

"Синът ми Али Уалид бе на път към сестра си в Сидон. Но станало тъмно и се загубил, не можал да намери сградата", разказва бащата пред ДВ. Оттам нататък в продължение на две седмици семейството напразно се опитва да се свърже с 30-годишния Али. По-късно става ясно, че неизвестни мъже го били атакували брутално: счупили му черепа и ребрата, имал и вътрешни кръвоизливи. В това състояние нападателите го оставили пред един полицейски участък, където малко по-късно починал от раните си. Бащата е убеден: синът му е бил нападнат, защото е сириец.

Факт е, че в Ливан антисирийските настроения се увеличават. В страната с 5,2 милиона жители живеят около 1,5 милиона сирийци. Повечето са избягали от насилието в родината си. Заради дълбоката икономическа и политическа криза в Ливан, през последните години напрежението между местните и сирийските бежанци се изостря.

Правозащитните организации съобщават, че ливанските военни изтласкват насилствено сирийците отвъд границата, макар там да има заплаха за живота им. Последното затягане на миграционната политика на ЕС допълнително влошава положението.

След 12 години в Ливан семейство Абдел-Баки се вижда принудено да се върне в Сирия. Но не в контролираните от правителството райони, а в провинция Идлиб в северната част на страната, която е под контрола на опозиционните групировки. Абдел-Баки не би могъл да плати за бягство до Европа, освен това смята, че пътуването с лодка през Средиземно море е твърде рисковано.

В Сирия: затвор, мъчения и смърт

И пътят до Идлиб е рискован, защото там хората могат да се натъкнат на сирийските армейски части. За тях всички бежанци са врагове на диктатора Башар Асад. По време на пътуването си обратно млади мъже често изчезват, съобщава излизащият в Бейрут вестник "Ал Модов". Предполага се, че те са били принудително мобилизирани, арестувани или убити.

За да стигнат до Идлиб, повечето завръщащи се трябва да преминат през район, контролиран от правителството. А преминаването обичайно е възможно само ако служителите по контролните постове бъдат подкупени. Още по-трудно е пътуването за онези, които са известни на властите като опозиционери: те трябва да се впуснат в труден заобиколен път през планините. Обичайната такса на трафикантите е около 650 долара.

В момента районът е обект на бомбардировки от страна на Русия, която е съюзничка на Асад. От началото на годината до края на май са били регистрирани 373 нападения, при които са били убити 31 души, а 146 са били ранени - гласят данните на доброволната сирийска гражданска защита.

В отговор на запитване от ДВ властите в Идлиб казват, че броят на пристигналите през месец май семейства се е удвоил в сравнение с април. Тогава от Ливан са се завърнали 446 души, през май са били 1041.

В контролираните предимно от ислямистки опозиционни групировки провинции Идлиб и Северно Алепо в северозападната част на Сирия живеят към 4,5 милиона души. А както съобщава британската помощна организация Syria Relief, 4,1 милиона от тези хора са зависими от хуманитарни помощи. Средствата за финансиране на хуманитарните програми за региона обаче се съкращават.

На конференция в Брюксел преди няколко дни международните донори, сред които и ЕС, обещаха още 7,5 милиарда евро подкрепа. Това е повече от поисканото от ООН, но е по-малко от обещаните в предишни години суми.

Без работа и без доходи в Ливан

"Силно обезпокоително е, че някои бежанци предпочитат да се върнат в района на бойни действия заради страха, който изпитват в Ливан", казва пред ДВ Раним Ахмед от базираната във Великобритания организация The Syria Campaign. Но за много сирийци Ливан просто вече не е сигурно място за пребиваване.

Рамзи ал-Юсуф е един от завърналите се сирийци. През 2009 той започнал да работи в Ливан, а през 2011 се преместил изцяло там. Междувременно обаче отново живее в Идлиб. "Предприех тази стъпка първо заради расизма в Ливан, и второ - заради несигурността", казва той пред ДВ. Освен това вече нямал право да работи в Ливан, макар че бил в страната легално и притежавал съответните документи.

Към половината от сирийците в Ливан - около 815 000 - са регистрирани официално към ООН като бежанци, но с този статут нямат право да работят. "Или документите са редовни, но въпреки това нямаш право да работиш, или си просяк или престъпник", казва възмутено Ал-Юсуф.

Пътуването до Идлиб било истинска катастрафа за семейството му. На един от контролните пунктове били задържани от сирийските войници. Съпругата на Ал-Юсуф и децата им останали цяла седмица в затвора, самият той бил изпратен в друг затвор и бил измъчван.

"Нямам нищо общо с протестите срещу правителството - по това време съм живял и работил в Ливан. Но въпреки това ме измъчваха и настояваха да направя някакви признания", разказва Ал-Юсуф. След това бил мобилизиран принудително от сирийската армия. Две седмици по-късно успял да избяга и най-накрая стигнал до Идлиб.

***

Вижте и това видео от нашия архив: