Quo vadis, Ердоган?

В петък ръководството на турската армия, втората по големина в НАТО, подаде оставка. Това внесе сериозен смут не само сред турците, но и сред партньорите на страната и техните съседи. Единственият, който не се оттегли, е Недждет Йозел. Веднага след оставките премиерът Ердоган го назначи за изпълняващ длъжността началник на генералния щаб на армията, дотогава той ръководеше жандармерията.

Въпреки опитите на управниците да потушат шоковата вълна, която оскавките на военното ръководство предизвикаха, сред обществото набират скорост притесненията, че Ердоган ще получи прекалено голяма власт на едва ли не всички нива в държавата. Днес (01.08) висшият съдебен съвет се събра и бе председателстван от министър-председателя. От общо 14 военни генерали липсваха петима. Страхът, обезверението и недоволството на армията растат - общо 250 военни се намират в следствения арест по подозрение в планиране на държавен преврат. Сред тях има и висши офицери. Те делят съдбата на журналисти и интелектуалци, инакомислещи, някои от които са в ареста вече години, без да знаят дори в какво се състои обвинението към тях.

Какво я чака Турция?

Обществеността не знае какво да мисли. От една страна армията вече няма да бъде пречка по пътя към демократизацията на страната, от друга страна обаче властта на Ердоган се засилва, а с това и влиянието на религията. Страхът от разпадане на досегашния модел на разеделение на държава и религия е голям и той има своето основание. Революционната модернизация, наложена от Кемал Ататюрк, ориентирал Турция към Запада, вече не е така саморазбираща се.

Кво вадис, Ердоган, следва да попитаме. Какво ще направи този властелин, избран едва ли не за самодържец по демократичен път, получавайки близо 50% от гласовете на избирателите? Ако погледнем как се процедира с инакомислещите, с критично настроените медии и изобщо с несъгласните с политиката на управляващата партия, то едва ли имаме основание да виждаме светло бъдеще за Турция. Ако Ердоган успее да привлече на своя страна няколко от депутатите на опозицията, той би могъл да промени конституцията според собствените си нужди и дори да стигне до успешно реализиране на идеята за президентска република по подобие на Франция или САЩ.

Ако демокрацията отслабне...

С няколко намеси в държавното управление от 1960-та година насам и други действия под заплахата на преврат и срещу демократизацията на страната, армията не винаги е вършила добро на Турция. В същото време обаче тя служеше като гарант, че страната няма да загуби западната си ориентация и да занемари демократичните реформи и принципите на правовата държава. С оставките на висшето военно ръководство сега тази гаранция отпада.

Остава да видим дали Ердоган ще съумее да се възползва разумно от новопридобитите размери на властта си. Ако положението излезе от релси и демокрацията сериозно отслабне, виновен ще е и ЕС. Брюксел прекалено много разочарова Анкара по отношение на евентуалното турско членство в Общността и това предизвика вълна от анти-европейско настроение в цялата страна. А турците бяха мюсюлмани и когато се присъединиха към НАТО, и когато станаха член на Съвета на Европа.

С оглед на икономическата мощ и на геостратегическото значение на страната, самочувствието на Турция е високо, както никога досега. Дали Ердоган ще съумее да се справи с това и да не се главозамае, остава да видим. Гаранции няма.

Автор: Б. Гюнгьор, Е. Видински/ Редактор: Б. Рачева