Руини вместо домове: Турция след земетресението

На шести февруари 2023-а година опустошителни земетресения разтърсиха големи части от Югоизточна Турция и Северна Сирия. В Турция загинаха 60 000 души, а около 125 000 бяха ранени. Засегнати бяха 13 града, сред които и Хатай - най-южния турски град. Хората все още са разстроени, но животът продължава - в палатки.

65-годишната Лейля Шекер е сред мнозината, загубили домовете и семействата си при бедствието. Подобно на хиляди други хора и тя живее в палатка. Разпънала я е в района, в който е бил домът ѝ. Лейля скърби за майка си и сестра си, които са си отишли при земетресението. "Те не са единствените, които загинаха - същата съдба сполетя и сина на чичо ми с 15-членното му семейство", разказва жената.

В Хатай рухнаха и исторически сгради, включително бившето седалище на парламента и джамия на почти 1500 години. Лейля Шекер казва, че вече не може да разпознае родния си град. "Това вече не е Хатай, а свят на призраци", казва тя през сълзи. Къщата ѝ е била толкова сериозно пострадала от земетресението, че миналия месец се наложило да бъде разрушена. Но от време на време жената посещава руините на своя дом, за да си спомни за отминалите времена.

Условията на живот остават лоши

Въпреки че е изминала половин година от земетресението, условията на живот все още са лоши. Хората се оплакват основно от липсата на водоснабдяване. "Вече не издържаме - от шест месеца не е имало и капка вода. Някои имат собствени кладенци, с които могат да се снабдяват. Но ние нямаме абсолютно нищо. Тук няма нищо друго освен бацили и мухи", разказва Лейля Шекер. 

Повредената водоснабдителна система все още не е ремонтирана. Хората имат само два начина да получат вода - или си я купуват от супермаркета, или пият водата, доставяна в рамките на държавната помощ.

Шекер казва, че заради диабета си не може да яде храната, която общината раздава. "Наблизо супермаркет няма. Готвя си с малката походна готварска печка, когато съседите ми донесат нещо от магазина", описва ситуацията тя.

48-годишният Рюстем Чоклу е металург. След земетресението останал без работа, но преди два месеца е успял да намери нова. Доволен е от хранителните помощи, които получава, но се оплаква от проблемите с хигиената, разпространението на насекоми и горещините.

Според градската лекарска камара едва десет процента от хората в Антакия - столицата на провинция Хатай - имат водоснабдяване в момента. А липсата на питейна вода и лошата хигиена увеличават риска от епидемии. Местните казват, че често страдат от разстройства.

Обещават нови домове за всички. Но със заем.

Земетресението е повредило сериозно предишния дом на Чоклу. Сега той стои до него и гледа безпомощно как машините разрушават къщата, която е обитавал в продължение на 20 години. Но се е примирил със ситуацията.

600 000 души в Хатай са останали без дом след земетресението. Те или са се преместили другаде, или живеят на палатки. Преди бедствието в града са живели около 1,6 милиона души. Държавата обяви, че ще построи нови жилища на засегнатите. Министърът на околната среда и урбанизацията Мехмет Йозхасеки обеща, че ще бъдат осигурени около 255 000 нови жилища. По официални данни в момента се строят над 3000 домове, като първите трябва да са готови през декември.

60 процента от разноските по строителството трябва да бъдат поети от държавата, а 40 на сто - от засегнатите жители. За изплащането на заемите се отпуска 20-годишен срок. Рюстем Чоклу не е напълно доволен от тези планове, но е готов да приеме предложението. Споделя, че е особено разочарован от схемата с 20-годишния заем. "Но ще се примирим с него. Държавата не би трябвало да иска от нас нищо - това очаквах", споделя Чоклу. Лейля Шекер обаче не се интересува от офертата - не е в състояние да си я позволи. "Не са ми останали нито сили, нито много години живот", обяснява тя.

Руините все още са навсякъде

Непосредствено след бедствието мнозина в града се оплакваха, че помощта е закъсняла, като едно от възможните обяснения е от политически характер. Хатай е смятан за едно от най-космополитните места в Турция, в което живее голямо алевитско малцинство. След природната катастрофа към държавата бяха отправени много упреци, че не е подпомогнала достатъчно алевитските райони. Както и - че не се е вслушала в предупрежденията на учените и не е взела достатъчно мерки.

"Не искам да се местя в друг квартал. Работила съм години наред в чужбина за живота си тук. Всичко, което имах на този свят, беше моят дом", казва с горчивина Лейля Шекер.