"След 10-15 години България може да е едно прекрасно място"

ДВ: Кое събитие от 2023 година най-много Ви зарадва?

Александър Алексиев: Различни събития и случки от годината, в които виждам, че има потенциал хората да се обединяват и да застават зад каузи. Фондация "Даная" например и това, което майката на Даная направи - да спаси няколко човека, след като дъщеричката ѝ си отиде по изключително нелеп начин, и да напомни на обществото колко важно е донорството. Спомням си как, когато взех книжка на 16-годишна възраст в САЩ, в самата документация, която попълваш, трябва да отбележиш дали би станал донор, ако нещо се случи с теб. И повечето хора слагат тикче. В България все още много хора се плашат от това.

Другият важен момент, който обедини голяма част от обществото, беше, когато Дебора от Стара Загора сподели през какво е преминала. Цялата страна излезе на протести срещу насилието. Това според мен даде сила на много жени да осъзнаят, че не трябва да мълчат. 

ДВ: По отношение на насилието - научихме ли се да разграничаваме жертвата от агресора?

Александър Алексиев: Не мисля, че напълно. Обикалям много страната и минавам през много училища с последния филм на Яна Титова - "Диада". В него се разглежда много сериозно темата за насилието в училище и в дома. Прави ми впечатление, че има деца, които ми казват, че жената няма право на избор, защото не може да си тръгне. Подобен тип мислене, в който дори децата не вярват на институциите, се програмира още когато те са малки. Винаги има кой да помогне. Фондациите "П.У.Л.С." и empoWEr например. Изкуството може да допринесе за превенцията и това за мен е много важно. 

ДВ: Споменахте "Диада" - в него виждаме един събирателен образ на жертвата на много от пороците в общество и дълбоките структурни проблеми в институциите. И все пак, ако трябва да посочим един дефицит като най-голям и сериозен - кой е той?

Александър Алексиев: Проблемът в образователните ни система и счупените приоритети в образованието. Българската предприемаческа асоциация излезе с декларация за необходимостта от много спешни образователни реформи. Тя е подкрепена от 25 бизнес асоциации. Точка по точка е описано какво трябва да се направи, за да се повиши качеството на обучението и квалификацията на учители и директори. Надявам се, че парламентът и Министерство на образованието ще започнат да прилагат тези идеи. 

ДВ: Имате позиция и по скандала в Народния театър. ДПС влезе там, а след това влезе и в управляващото мнозинство. Защо е толкова къса паметта ни?

Александър Алексиев: Ако визираме конкретно Народния театър, паметта на доста хора е избирателна, защото обичат да са със силния на деня. Това е висша степен на лицемерие. В политиката нещата стоят по малко по-различен начин. Има моменти, в които политиците трябва да направят компромис. Но е тъжно да се види как един човек като Делян Пеевски бива легитимиран от управляващи и медии. Нивото на толеранс, което му се дава, е жалко и тъжно за самите нас. Защото си спомняме как през 2013 година излязохме в цялата страната. Наистина ли хората са забравили какво се случи с тази партия и с нейните вождове - Доган и Пеевски? Паметта е избирателна, малцина са хората, които отстояват морала и идеологията си. 

ДВ: Успяхте да видите президента Зеленски, когато той беше в София. Говорим за криза на лидерство не само в български и европейски, но и в световен мащаб. Зеленски ли е изключението?

Александър Алексиев: Зеленски е невероятен пример. Изключителна личност, за която понякога ме вълнува и най-битовият въпрос: как успява да регенерира? Това са стотици безсънни нощи, въпреки които той не спира да демонстрира лидерство. Заслужава си да се изследва и занапред как общува, как гледа хората в очите, както и страхотният му изказ. Беше наистина впечатляващ с нашия т.нар. президент, където успя да запази хладнокръвие и да му напомни кой къде се намира. Въпреки че сравнението с този човек, който седи в нашето президентство, е невъзможно. Обидно ми е там, където е бил Петър Стоянов, сега да седи такъв човек. 

ДВ: Оптимист ли сте за България?

Александър Алексиев: Да, оптимист съм. Самият факт, че се избраха нови лица за кметове във Варна и София, води до това да съм положително настроен за бъдещето. Когато София успее да просперира, съм сигурен, че това ще стигне и до другите градове. А градовете градят държавата. В правителството има активност по отношение на Шенген и Еврозоната, отчитам това като нещо положително. Вярвам, че през 2024-а ни предстоят важни решения.

Надявам се, че ще заработи малко по-добре и "маркетинг отделът" на България, за да може страната да се популяризира като туристическа дестинация. Толкова е красиво, когато се разхождам из центъра на София и виждам все повече чужденци, които посещават града. Има от какво да се впечатлят, просто трябва да го рекламираме по-добре. Мисля, че след десет-петнайсет години България може да бъде едно прекрасно място, а до две години ще знаем дали вървим в правилната посока. И дали сме взели правилните примери от страни, които са си изградили добър хабитат. Давам пример с Естония, наскоро бях там за първи път. Видях невероятни неща. Държавата инвестира в предприемачите и стартъп системите си. Ние сме в началото на този процес. Но виждам кои хора избират да останат в България и какви хора се завръщат. Тези неща ме вдъхновяват. 

ДВ: Какво си пожелавате за новата година?

Александър Алексиев: Моето семейство и хората около мен да са здрави и да празнуваме техните успехи.