А кой да помогне на бежанците?
Ето че се случи отново! Предполага се, че около 200 бежанци са се удавили край либийския бряг, след като препълнената им лодка се преобърна и потъна. През април по подобен начин загинаха други 800 души. Преди четири месеца ЕС организира извънредна среща на върха за бежанците. Държавните и правителствени ръководители приеха цял куп решения. Те увеличиха тройно средствата за спасителните операции в морето. Мисията "Тритон" на Европейската агенция за граничен контрол "Фронтекс" трябваше да предотвратява нови драми. Напразно. Ето че отново се стигна до трагедия.
Средиземно море е най-смъртоносният бежански маршрут в света. През първите седем месеца от годината 2 000 души заплатиха с живота си опасното приключение. Не е ли време за следващата извънредна среща на върха? В отпускарския сезон обаче ЕС реагира мудно. И с какво ново може да допринесе една нова кризисна среща? Едва ли ново увеличение на средствата за спасителни операции в морето е търсеният отговор. Защото дори само мисълта, че съществува шанс за спасение, ще накара още повече хора да скачат в непригодените за опасното пътуване по море лодки на каналджиите.
Легализиране на пътищата и процедурите
Европейците трябва да действат превантивно и да спрат нелегалното прехвърляне по море. Това може да стане само когато ЕС открие легални пътища, водещи към Европа. В избрани пристанища в Италия, Испания, Франция и Гърция трябва да бъдат изградени приемни лагери за пристигащите бежанци, които сравнително бързо да научават дали могат да останат в Европа. Одобрените следва да бъдат разпределяни справедливо в страните от ЕС, а останалите - да поемат обратно към родните си страни или да бъдат екстрадирани.
Европа не може да приеме всички бежанци. А пък идеята на вътрешните министри за приемни лагери в Северна Африка, си остана само теоретическа възможност. ЕС не може да намери партньори за осъществяването й. Освен това съществуват редица практически и юридически спънки.
Опасното за живота прехвърляне по море може да бъде спряно, ако ЕС разкрие легална фериботна връзка между Либия и Сицилия, например. Всеки ден между 500 и 1 000 души прекосяват Средиземно море по този маршрут. Един ферибот би могъл да превозва същия брой хора без опасност за техния живот. Това ще убие бизнеса на каналджиите. Не е задължително фериботната линия да тръгва от Либия, където в момента цари беззаконие. Тя би могла да свързва Тунис или Египет с някое европейско пристанище.
Дали това не е утопия? А каква е алтернативата, нека попитаме. Ако всичко продължава по този начин, ще има и други човешки трагедии в Средиземно море.
Барикадирането не е решение
Естествено, ЕС би могъл да възприеме "австралийския модел" и да се капсулира, затваряйки морските си граници. Една военна блокада пък би попречила на лодките с бежанци да напускат либийските териториални води. Това обаче би било нехуманно решение, което ще доведе до нови човешки жертви. Идеята за такава военна операция се провали още в зародиш - след като стана ясно, че тя няма да получи мандат от ООН. Така и този проект попадна в задънена улица.
Най-добре щеше да е хората да спрат да напускат родните си страни по религиозни, политически или икономически причини. Илюзорно е обаче да смятаме, че в кратки срокове могат да бъдат премахнати причините за това. Това би означавало да свърши войната в Сирия, Еритрея да се демократизира, а в Западна Африка да настъпи икономически подем. ЕС има ограничени възможности да влияе върху тези фактори. Така силно прокламираното сътрудничество със страните, откъдето тръгват бежанците, засега си остава само пожелание. Защото тези страни изобщо не се безпокоят от това, че техните граждани са се устремили към Европа.
ЕС разбра, че неговата обща миграционна политика не е достатъчна. В необичайно открито становище, ЕК призова всички държави и техните граждани да престанат да ронят крокодилски сълзи, а да действат. Няма прости решения на проблема. Затова сега трябва да имаме смелостта да предприемем нестандартни и драстични мерки. В противен случай все повече бежанци ще загиват по пътя към Европа.