А кой ще плати сметката?
3 юли 2016
Всичко стана някак много бързо: на 14 март 2011 година, само два дни след катастрофата във Фукушима, Ангела Меркел заяви, че не можем да се върнем "към обичайния дневен ред". Светкавично властите за ядрено регулиране разпоредиха на федералните провинции да извадят от експлоатация за три месеца седемте най-стари атомни електроцентрали в страната и спорния реактор Крюмел. Стъпката беше наречена ядрен мораториум.
През октомври 2010 година правителството на Ангела Меркел отмени решението от 2002 г. на предишното правителство за отказ от ядрена енергия; през юни 2011 година кабинетът взе решение за закриване на осем АЕЦ-а и поетапно изваждане от експлоатация на останалите девет ядрени централи до 2022 година.
Пет години по-късно постепенно започваме да разбираме колко ще струва на Германия този отказ от ядрена енергия. Големите АЕЦ-оператори се чувстват ощетени и настояват за обезщетения от държавата. Дотук големите енергийни концерни са завели 20 дела за почти 20 милиарда евро.
Очаква се решението за ЕОН
В рамките на ядрения мораториум, най-големият енергиен концерн ЕОН трябваше да спре две централи - Изар 1 и Унтервезер - и заведе срещу провинциите Бавария и Долна Саксония искове за 380 милиона евро. На 4 юли съдът в Хановер ще обяви решението си.
Дела заведе и енергийният концерн в Баден Вюртемберг EnBW. Неговият иск е за 261 милиона евро. Съдът в Бон обаче отхвърли жалбата още през април с обосновката, че енергийният доставчик не е подал своевременно жалбата за обезщетение. Ако другите съдилища уважат решението на съда в Бон, и ЕОН може де остане с празни ръце, защото той също не е реагирал веднага срещу ядрения мораториум.
При RWE нещата стоят другояче - енергийният гигант е внесъл жалба още през април 2011 година. В началото на 2013 Административният съд на Хесен обяви незабавното спиране на атомните електроцентрали Библис А и Б за неправомерно, а решението му беше потвърдено и от Федералния административен съд.
Жалби за "отчуждаване"
В случая обаче не става дума само за ядрения мораториум. RWE, ЕОН и Ватенфал са депозирали жалби и пред Конституционния съд в Карлсруе срещу ускорения отказ от ядрена енергия. Концерните смятат, че де факто има отчуждение без каквото и да било обезщетение. А това е противоконституционно.
Тъй като правителството обаче не е отчуждило самите централи, а само е ограничило количествата произвеждана електроенергия, съдиите в Карлсруе трябва да решат дали могат да бъдат отчуждавани обещаните количества електроенергия. Ако съдът даде право на концерните, жалбите за обезщетения ще трябва да се решават в по-нататъшни съдебни дела. А тук вече става дума за сериозни суми: ЕОН настоява за над 8 милиарда евро, RWE може да поиска около 6 милиарда, а Ватенфал - 4,7 милиарда евро. Последният е завел и дело пред американски арбитражен съд. Четвъртият по големина концерн засега EnBW не е внесъл жалба в Конституционния съд.
Кой ще плаща за складирането?
Жалбите в Конституционния съд са само средство за натиск, за да могат концерните да си издействат финансови отстъпки около крайното складиране на ядрените отпадъци. Така смята Оливер Киршер от Зелената партия. Специална комисия представи в края на април предложенията си за това как да бъдат разпределени разходите между операторите и държавата за складирането на отработеното ядрено гориво в междинни и крайни лагери и събарянето на атомните електроцентрали. Комисията е на мнение, че концерните трябва да поемат разходите за изваждане от експлоатация и демонтажа на централите. Освен това четирите енергийни концерна трябва да внесат 23,3 милиарда евро във фонд, който ще се грижи за междинното и крайно складиране на отработеното ядрено гориво. Държавата пък ще поеме грижата за обслужването занапред. Учени и икономисти предупреждават, че разходите за това ще бъдат двойно по-високи, в най-добрия случай, и че всяко увеличение на разходите ще бъде а сметка на данъкоплатците.
След лятната ваканция ще стане ясно дали предложението на въпросната комисия ще се превърне в закон. Ако това се случи, той може да влезе в сила в края на годината.