Абсурдните претенции на мюсюлманите
7 ноември 2011"Правила против ислямофобията в обществения дискурс" - за тяхното въвеждане призоваха пратениците на някаква си "Инициатива на европейските мюсюлмани за социално единство" на състоялата се тези дни във Виена конференция на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Шефът на Инициативата, Баши Курайши, заяви, че те не настоявали за "специално отношение", а за аналогични мерки, каквито отдавна съществували против хомофобията и антисемитизма.
За свинското и кравите
В Дания пък една местна ислямска организация иска установяването на "зони на шериата" в районите на страната, където живеят предимно мюсюлмани. В тези анклави щяла да действа един вид "морална полиция", която щяла да следи да не се пие алкохол, да не се играе хазарт и да не се ходи на дискотека. Не се казва дали тези ограничения ще засягат само мюсюлманите или всички, живеещи в съответния район. Групи с подобни намерения са активни вече в Англия, Франция, Белгия и Испания. Също и в някои германски градове самозвани съдии "специалисти по шериата" отсъждат кой е прав и кой е крив при конфликти между мюсюлмани.
Никому не би минало през ума да се позволи например на живеещите в Германия италианци да разрешават споровете си не в съда, а според правото на Коза ностра. Самият дебат върху подобно "право" би бил абсурден.
Нито пък някой е предложил досега да се спре продажбата на свинско месо, за да не се накърняват чувствата на евреите, или пък да се обявят кравите за свещени, за да не се създават пречки за интеграцията на живеещите в Германия хиндуисти. Разбира се, както стоят нещата в момента дори тези релативиращи аргументи биха могли да се изтълкуват като "ислямофобия в обществения дискурс". Защото под "ислямофобия" мюсюлманите разбират всичко, което не им харесва или което смятат за неуместно: критиката срещу патриархалните структури в мигрантските семейства, хроничната липса на самоирония, склонността да се засягат с повод и без повод.
Под сянката на шериата
Човек няма нужда да е специалист по диалектика, за да разпознае зад уверението на "Инициативата на европейските мюсюлмани за социално единство", че не желаели "специално отношение" тъкмо обратното. А когато Инициативата изтъква именно хомосексуалните и евреите като защитен вид, към който мюсюлманите искали да бъдат приравнени, не е зле да се напомни, че антисемитизмът и хомофобията процъфтяват тъкмо в ислямските кръгове.
Разбира се, който се натиска обезателно да заживее под чадъра на шериата - прав му път: в Саудитска Арабия и Сомалия, в Йемен, скоро може би в Тунис и Либия. Там, където слънцето много по-често се усмихва, а ислямофобия е чужда дума.
АГ/ДВ/Х. Бродер, С. Гяуров
Редактор: М. Илчева