"Само ориенталците умеят да се излежават"

"Ориент и Оксидент в светлината на другия" - под това мото в Мюнхен се състоя научна конференция, посветена на отношенията между Изтока и Запада. "Трудни" е най-меката дума, с която може да се опише състоянието им.

Основният извод на учените е, че тези различия не са нови, а се базират на вековни предубеждения. За основа на докладите, изнесени на конференцията, служеше оспорваната, но все още влиятелна теория на Едуард Саид, според която Ориентът е измислица на Запада, целяща да утвърди културното и интелектуалното му превъзходство над ислямския свят.

Добрият и лошият Ориент

В рамките на тази широка дефиниция обаче съществува диференциация, обяснява историчката Барбара Финкен. А именно, между "добрия" Ориент, разположен в персийско-индийската сфера и разглеждан като праотечество на европейците, и семитския "лош" Ориент, който бил дегенерирал и изостанал. Според Финкен днешната ислямофобия несъзнателно робува на тези стари представи.

Началният тласък на интереса към Ориента идва от похода на Наполеон в Египет през 1797/98. Преводачът Щефан Вайднер изтъква значението на арабските стихотворения, които в края на 18 век за пръв път са преведени на немски. Подборът обаче създавал впечатлението, че арабската лирика е само любовна. Със своя "Западно-източен диван" Гьоте допринася за доброто име на ориенталската поезия, ала същевременно насажда едностранни представи за Ориента.

По онова време впрочем предубежденията вече са били вкоренени в европейското общество. Като аргумент служат произведенията на Фридрих Шлегел. Той ценял предполагаемата ориенталска склонност към мързелуване - "само ориенталците умеят да се излежават" - и съкровищницата от легенди, в които виждал позитивен контрамодел на просветеното общество. Романите на 19 и 20 век също стилизират ориентализма като алтернативен обществен модел.

Конструирането на "другия"

Ислямологът Андреас Каплони посочва, че под обратен знак и арабският свят си служи с една измислена концепция за Ориента. От 19 век насам различни арабски автори описвали европейския начин на живот и го противопоставяли на ориенталския. Така те създали една позитивно оцветена ориенталска идентичност. В това русло действат днес и ислямистките проповедници, глашатаите на "вредното влияние на Запада".

Като цяло нищо не се е променило в конструирането на "другия" като неотменима съставна част на националистическите теории, обобщава социоложката Сара Фарис. Съществува скала на образите на врага, на върха на която днес стоят мюсюлманите. Оттук констатираното от нея парадоксално развитие: напоследък тъкмо дяснопопулистките партии интегрират елементи на феминизма в своя по традиция антифеминистки дневен ред, в който ислямът е представян като принципно враждебно настроен към жената.