Агитките, които не се спират пред нищо
8 февруари 2013Кевин-Принс Боатенг не издържа - напусна разгневен терена в знак на протест срещу безбройните расистки подмятания и обиди по време на приятелската среща на "Милан" с четвъртодивизионния "Про Патрия" в началото на януари. Срещата бе прекратена преждевременно и Италия неизбежно се изправи пред един дълго премълчаван проблем. "Съвсем доскоро футболният съюз твърдеше, че по терените на страната няма расизъм, а само епизодични прояви", казва социологът Мауро Валери, който следи проблема от години.
Според неговата статистика, годишно в трите горни лиги на италианския футбол се документират по около 60 случая на расистки прояви. Това обаче е само върхът на айсберга, тъй като много от инцидентите изобщо не стигат до дисциплинарната комисия. Това потвърждава и Дамиано Томази, президент на синдиката на футболистите AIC.
Расизмът като част от пейзажа
Дългогодишният играч на "Рома" Томази знае за какво става дума. Расистките обиди по адрес на негови колеги са толкова чести, че междувременно ги счита за "част от пейзажа". Дори и той обаче е изумен от случилото се с Боатенг. Поразява го това, че очевидно има цели агитки, които ходят на мачове с единствената цел да обиждат и ругаят. Не ги спира дори фактът, че, както в случая с Боатенг, става дума за приятелски мачове, при които резултатът няма особена стойност.
Карло Балестри, който е познавач на италианските футболни фенове и активист на антирасисткото движение, смята, че изстъпленията на привържениците на "Про Патрия" са мотивирани от реакционна дясна идеология. В същото време той отбелязва, че проявите на расистка омраза по италианските стадиони датират още от началото на 90-те години, т.е. преди първите чернокожи футболисти да навлезат в италианските клубове.
Наблюденията му сочат и, че редица функционери на дяснорадикални групировки като "Форца Нуова" и "Каза Паунд", започнали "кариерата" си по стадионите на Италия, междувременно заемат високи постове в редица общински управи. Според Балестри, вина за проявите на расизъм носят най-вече около 300-400 души - така наречените ултраси, които са склонни и към прояви на физическо насилие.
Накъде?
При това италианските закони предвиждат немалко мерки за противодействие на ксенофобията по терените. Наказанията на футболните клубове, например, могат да бъдат намалявани, ако групи с техни фенове освиркат скандиранията на расистки лозунги. Именно това се случи миналия ноември, когато фенове на "Лацио" освиркаха антисемитите в собствените си редици по време на мач срещу "Тотнъм Хотспър".
Въпреки това привържениците на "Лацио" остават под наблюдение. УЕФА дори заплаши футболния клуб, че ще го накаже да играе пред празни стадиони, ако по време на предстоящата среща срещу "Борусия Мьонхенгладбах" на 21 февруари отново има агитки, скандиращи дискриминационни лозунги. Подобни мерки могат да помогнат, но само в краткосрочен план - трайното решение на проблема изисква целенасочена работа сред феновете.
Наскоро преизбраният президент на италианския футболен съюз Джанкарло Абете изтъкна необходимостта от "по-добра координация между играчи, съдии и пазители на обществения ред, както и засилени мерки в сферите на превенцията, възпитанието и образованието". Тоест - пътят в борбата срещу расизма по италианските футболни терени вече е начертан. Остава "само" да се тръгне по него.
Автор: Т. Мустроф, Б. Узунова; Редактор: Б. Михайлова