"Двайсетина" български расисти

Така излиза от начина, по който БФС реагира на наказанието, наложено на българския футбол заради проявите на расизъм по стадионите. Вместо да осъди расизма, БФС каза, че ще обжалва решението на ФИФА, защото го намира за несправедливо и непропорционално тежко.

Миналата седмица дисциплинарната комисия на организацията огласи как по време на мач Дания-България чернокожият футболист Патрик Мтилига бил засипван с реакции на расистка основа всеки път, когато имал досег с топката. Публиката била предупредена по високоговорителите да спре с расистките възгласи, но това не дало резултат. Заради това, а също и заради хвърлянето на факли по стадиона, БФС е наказан да плати глоба от 35 000 швейцарски франка, а националният отбор ще играе следващия си мач без публика.

Маймунски безобразия

Това наказание не е нито непропорционално тежко, нито несправедливо. То е само закъсняло. До този момент българският футбол е наказван два пъти заради расистки прояви на публиката си - първият път беше през ноември 2011-та, когато БФС трябваше да плати 40 000 евро глоба заради маймунските звуци по време на мача с Англия, а през август 2012-та футболният клуб „Левски” беше наказан с глоба от 30 000 евро заради сходни прояви по време на мача със Сараево.

В интервю за ​БНТ от миналата седмица вицепрезидентът на БФС Атанас Фурнаджиев призна, че преди да се стигне до днешното наказание е имало и „други случаи“, които обаче не са били „вписвани“. Сегашният „случай“ обаче бил. Каквото и да значи думата „вписан“, от контекста става пределно ясно, че българският футбол е бил пожален на няколко пъти от страна на ФИФА, а вероятно и устно предупреждаван, че с това безобразие трябва да се спре. И отделно от това е бил глобен на два пъти заради същия този расизъм.

ФИФА отскоро има право да наказва футболистите заради расистки и други неприемливи прояви на феновете им. Това право влезе в етичния кодекс на организацията, след като се установи неовладяем ръст на агресивните прояви по време на мачове. Тогава от ФИФА казаха, че се надяват да въздействат на самите отбори и да принудят играчите, футболните съюзи и нормалните фенове да „укротят” расистите. В България обаче тази стратегия не дава никакви резултати, поне засега. Вместо да призове феновете си да озаптят низките си страсти, Съюзът, играчите и медиите почти единодушно се нахвърлят върху ФИФА. По това се различават България и по-образованият свят - в последния медиите, треньорите и футболните началници се борят срещу расизма, а не срещу хората, които преследват расизма.

"Да ти викат негър не е обида"

Масовото твърдение в днешна България гласи, че расистите на онзи прословут мач били не повече от двайсетина. В изявление на БФС дори се допуска, че те може да са действали несъзнателно. В един вестник пък пишеше, че англичаните са „ни натопили“, че имаме расисти в агитките. А по Би Ти Ви един коментатор обяви, че не е обида да ти викат „негър“ или „черен“, щом наистина си негър и черен. „Обида би било, ако му кажат, че е бял“, прозвуча в ефира и никой не възрази. БФС благодари на феновете си за подкрепата, както им беше благодарил и след самия мач с Дания, заради който сега е наказанието. Нито дума за това, че самият Съюз осъжда расизма.

При такива лидери на общественото мнение резултатът е в кърпа вързан: не само че националите ще играят без публика на 22 март, но и съвсем скоро ги чакат следващите санкции, които кодексът предвижда при рецидив: присъждане на служебна загуба, отнемане на точки и изваждане от турнирите на ФИФА.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Д. Попова-Витцел