Ако американците бяха германци

Никой в Америка не би проумял тази склонност - задълбочено да се ровиш в някакви отрицателни тенденции и да анализираш развития, които вещаят упадък, разруха и едва ли не края на света. Ако можеха да я проумеят, американците навярно биха поглъщали едва ли не като топъл хляб книги от рода на "Германия се самоликвидира". А издателите в Америка биха се надпреварвали кой пръв да я издаде, пише американският публицист Ерик Хансен. Само че, допълва той, в Америка подобна книга би довела всяко издателство до банкрут, защото изобщо не би се продавала, камо ли пък да оглави класацията на бестселърите в специализираната литература.

Американците никак не си падат по мрачните пророчества било за нацията, било за обществото или света. Да вземем например списъка на "Ню Йорк Таймс" за бестселърите в специализираната литература: шест от 20-те топ заглавия са посветени на оспорвани американски президенти. Това показва, че Америка размишлява върху себе си като държава. Тя се пита: Кои сме ние? Десни ли сме или леви, напредничави или консервативни? Какво ни казва нашето минало за бъдещето ни? Това са според американеца въпросите, които прилягат към бурното и превратно днешно време.

Успехът и страхът

Впечатлението, което оставя германската класация, е съвсем друго. Смята се уж, че германците имат силно развито политическо съзнание. Но едва две или три от 20-те топ заглавия са на политическа тема, останалите са в области като полезни съвети за живота, религия и психология. В челото на класацията е книгата "Его" на Франк Ширмахер, който минава за голям майстор в областта на специализираната литература. Успехът на неговите книги показва, че онова, което най-много вълнува германците даже във времена на относителна сигурност и благоденствие, е страхът. Бестселърът му от 2008 г. "Заговорът на Метусалем" например вдъхва нов живот на стария страх от отмирането на живота. В "Его" пък Ширмахер раздухва страха от моралния и културен упадък, до който водел капитализмът, и предвещава окончателната морална гибел на Германия и дори на човечеството.

Това са точно сценариите, които германците обичат, защото благодарение на тях явно изпитват особения гъдел на безнадеждността и върховния катарзис, че най-после всичко ще свърши и по-лошо няма да дойде.

Какво не се продава добре?

Книги в жанра "разруха и страх от гибелта" жънат успех обаче само в Германия. Вярно е, че популярният коментатор от "Фокс нюз" Бен Щайн опита нещо подобно с "Как да съсипем Америка" (2008 г.), само че книгата му изобщо не се продаваше. Докато няколко негови заглавия, в които става дума главно за пари и успех, се превърнаха в бестселъри.

Американците обичат апокалиптични филми, но не и апокалиптични книги. Разрухата на света им доскучава още на втората страница - освен ако авторът не е някой превъртял пророк. Затова и едва ли биха си дали труда да прочетат някоя от книгите на Франк Ширмахер. И американците обаче си имат своя Ширмахер - и те си имат сиреч един от онези необикновени автори, които притежават усет за популярните теми и умеят да ги поднесат така добре, че книгите им да влязат в класацията на бестселърите. Американският Франк Ширмахер носи името Малкълм Гладуел и всичките му книги - от "Повратната точка" до "Изключителното" разказват все за едно: а именно пак за успеха, не за упадъка.

АГ, ДПА, ЦайтОнлайн, Е. Хансен/ Редактор: Б. Рачева