Какво нещо е германската душа?

Имаме ли нужда от цяла книга за "Германската душа", както е озаглавен трудът на Теа Дорн и Рихард Вагнер? Двамата автори във всеки случай са убедени в това и документират убеждението си със събраните в техния том над 60 типични белега за душата на германеца. Защото Германия, според тях, е застрашена от загуба на историческата памет. У някои германският срам от нацисткото варварство се е втвърдил в "защитна броня", други пък предпочитат забравата, "стига телевизорът да работи и да има достатъчно бира".

Изненадващ тандем

Теа Дорн и Рихард Вагнер пишат против историческия вакуум, за да внесат свеж полъх в германската култура. Но какво представлява всъщност "германската душа"? Според Дорн главната характеристика на германците е тяхната противоречивост: "Пословична е любовта на германците към реда, но същевременно тях ги привлича всичко неясно и необятно, онова, което не се побира в ясни категории. Това е една голяма пукнатина в германската душа".

Тъй като тази душа е раздвоена и противоречива, понятия като кич и любов към реда стоят в тандем, заедно с уют, копнеж или бездна. Книгата на Дорн и Вагнер следва азбуката, представяйки подбраните от авторите характерни за германците понятия.

Дорн и Вагнер са изненадваща авторска двойка. 41-годишната Дорн пише кримки, театрални пиеси, нехудожествена литература и е водеща на едно тв-предаване за книги. Двайсет години по-възрастният Вагнер произхожда от немското малцинство в Румъния и живее в Германия от 1987 г. Колкото различни са авторите, толкова различни са и техните текстове.

Футбол и нормалност

Докато в главата "Отечество" Вагнер описва подробно и емоционално ролята, която немският език е играл за дискриминираното немско малцинство в диаспората, в другите си текстове той представя много стегнато и делово селската къща през Средновековието, печатарството или Винету, иконата на 50-те години. От своя страна Дорн навлиза дълбоко в културната история: за да представи феноменологията на "жената", тя описва различните типове от Гретхен до Лулу, от "фройлан" до амазонките на космическите полети.

Въпреки очевидната амбиция на двамата автори да се доберат до корените на германската душа, а това значи и култура, те се въздържат от патос, превъзнасяне или патологизиране. Настъпила ли е някаква промяна в традиционната скованост, с която германците подхождат към своята идентичност? Отговорът на Теа Дорн: "Повратът несъмнено беше Световното първенство по футбол в Германия през 2006 г. Изведнъж навсякъде се вееха германски знамена, хората пееха с пълно гърло националния химн. През тази година се видя, че в Германия се възстановява нормалността, съществуваща във всички други страни, които също не могат да се похвалят с розова история".

Автор: А. Кизмесуглу, С. Гяуров/ Редактор: Б. Рачева